Вътрешна среда на организма

Кръвта е живот.

Вътрешната среда на организма  включва кръвта, лимфата и междутъканната течност.

„Кръвта-това е живот“- така формулира  значението на кръвта древногръцкият  философ Емпедокъл.

Кръвта е 7% от телесната маса, лимфата- 1.2%, междутъканната течност е 25%. Междутъканната течност се получава при филтрирането на кръвната плазма през тънките стени на капилярите и се намира в междуклетъчните пространства. Представлява бледожълтеникава течност. Именно чрез нея се осъществява обменът на веществата между клетките, лимфата и кръвта.

Вътрешната среда на организма осигурява хормоналната връзка между органите.Тя е сравнително постоянна ( това постоянство се нарича хомеостаза) и балансирана.

Кръвта е най-важната съставна част на вътрешната среда, нещо като течна съединителна тъкан , състояща се от формиращи елементи ( еритроцити, левкоцити, тромбоцити)  и плазма.Червен цвят и придава хемоглобинът, който се съдържа в еритроцитите.В неговия състав влизат йони на двувалентното желязо. Животът на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълване на желязо в организма ни.В организма количеството на циркулиращата кръв е малко над половината от общото количество кръв. Тази разлика се нарича резервна кръв и се съхранява в т.нар. органи резервоари- далак, черен дроб, кожа.

Функции на кръвта

Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. чрез нея се осъществява преносът на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Отделителната функция осигурява пренасянето на крайните продукти от обмяната на веществата- урина, млечна киселина, излишна вода , органични и минерални вещества към органите, чрез които те се отделят и изхвърлят извън организма (бъбреци, потни жлези, дробове, черва). Кръвта пренася пептиди, йони и хормони, изработвани от жлезите с вътрешна секреция , предавайки по такъв начин молекулярната информация от една зона на друга.Така тя изпълнява и регулираща функция като възпрепятства промяната на киселинността на вътрешната среда, която в идеалния вариант трябва да бъде 7,35- 7,45 . Благодарение на регулиращата функция се запазва постоянството на вътрешната среда, водния и солевия баланс, температурата на тялото , контролира се интензивността на обменните процеси.

С наличието в кръвта на левкоцити се свързва специфичната (имунна) и неспецифичната (чрез фагоцитоза) защита на организма. Благодарение на наличието на антитоксини и лизини, а също и на способността на левкоцитите да поглъщат чуждите тела, кръвта изпълнява защитна функция.Към нея се отнася и запазването на кръвта в течно състояние, както и способността и да се съсирва и така да спира загубата на кръв в случай на нарушаване целостта на кръвоносните съдове.

Обем и физико-химични свойства на кръвта

Общото количество кръв в организма на възрастен човек е 6-8% от телесната маса, което съответства на около 5-6 литра кръв. Всеки ден това количество кръв преминава през сърцето повече от 1000 пъти.

Относителната плътност на кръвта ( 1,050 – 1,060) зависи от количеството на еритроцитите, а относителната плътност на кръвната плазма (1,025- 1,034) се определя от концентрацията на белтъци.

Вискозитетът (гъстотата) на кръвта е 5 единици, на плазмата – 1,7-2,2 единици като за 1 се приема вискозитетът на водата.

Осмотичното налягане на кръвта е силата, с която водата от разтвор с по-малка концентрация преминава през полупропусклива мембрана към разтвор с по-голяма концентрация.Средното осмотично налягане на кръвта е 7,6 атмосфери и зависи от разтворените в нея осмотично активни вещества.Съдържащите се в кръвта белтъчни молекули ( албумини) също имат отношение към осмотичното налягане. Тази част от налягането, която се определя от белтъчните молекули, се нарича онкотично налягане. За да могат клетките правилно да функционират,  задължително е необходимо относително постоянно осмотично налягане.

Алкално-киселинното  равновесие (pH) се определя от концентрацията на водородните йони. При обмяната на веществата се образуват големи количества Н+, но въпреки това  концентрацията им в кръвта е стабилно регулирана величина. Кръвната плазма има слабо основна реакция, като pH е около 7,36. Тъй като във формените елементи на кръвта се извършват непрекъснато обменни процеси, pH е с 0,5 – 0,7 по-ниско в сравнение с плазмата. pH на артериалната кръв е 7,4, а на венозната- 7, 35.

Кръвта се състои от плазма и формени елементи:еритроцити, левкоцити, тромбоцити. Делът на формените елементи е 40- 45%, а на плазмата  55-60% от обема на кръвта.Това съотношение се нарича хематокритно съотношение или хематокритно число.

Условия за нормално функциониране на кръвта

За да може кръвта да изпълнява всичките си функции е необходимо обемът и да не е по-малко от 7%, а скоростта на кръвния ток-5л/мин. Определя се от честотата на съкращаване на сърдечния мускул (70-75 удара в минута) и ударния обем ( 70 мл кръв през всяка камера в състояние на покой). От голямо значение е и нормалният тонус на кръвоносните съдове.

Състав на кръвта

Кръвта се състои от кръвна плазма, която представлява 55% от обема и, от които 90- 92% вода и 8-10% органични и неорганични вещества.В състава на плазмата влизат белтъци-албумин, глобулини, фибриноген, протромбин.

Формени елементи на кръвта

Формиращите кръвта елементи са еритроцити, левкоцити, тромбоцити.

Еритроцитите  са червени безядрени кръвни клетки с диаметър 7,5 мкм.В един кубичен сантиметър кръв се съдържат 4-5  милиона. Зрелите еритроцити са безядрени, двойно вдлъбнати клетки, чието основно съдържание е желязо съдържащия белтък хемоглобин.Еритроцитите се образуват в червения костен мозък на плоските кости от стволови клетки.Те циркулират в кръвта около 100-120 дни, след което се разрушават в далака, черния дроб и костния мозък, но могат да се разрушават и в други тъкани-пример за това е изчезването на синините.

Тромбоцитите представляват безядрени кръвни пластинки.В един кубически мм се съдържат около 200 до 400 хиляди.Те участват в процеса на съсирване на кръвта и на съкращаването на гладките мускули на кръвоносните съдове.Образуват се в червения костен мозък.Циркулират в кръвта 5-10 дена, след което се разрушават в черния дроб, белите дробове и далака.

Левкоцитите са белите кръвни клетки.В един кубически мм се съдържат 5 до 8 хиляди.Те представляват безцветни ядрени клетки, които не съдържат хемоглобин. Броят им се колебае в различните часове на денонощието и зависи от състоянието на организма.

Левкоцитите се движат като амеби и могат да проникват през стените на съдовете.Те са сродни с бактериалните токсини и с комплексите антиген-антитяло (които се образуват при среща на антигени и съответни на тях антитела .Тогава настъпва реакция на свързване и образуване на комплекс антиген –антитяло). Левкоцитите са способни на фагоцитоза, което означава , че могат да улавят и унищожават чужди тела.Голяма част от тях се намират в междуклетъчното пространство, а 30% са в костния мозък.

Видове левкоцити:агранулоцити и гранулоцити

Гранулоцитите се образуват в червения костен мозък и от своя страна се делят на еозинофили, неутрофили, базофили. Еозинофилите са способни на фагоцитоза, техният брой се увеличава при алергии и паразитни заболявания , например глисти. Неутрофилите също са способни на фагоцитоза на бактерии и на продуктите от разпада на собствените тъкани и образуват гной. Базофилите съдържат хепарин и хистамин, количеството им в кръвта се увеличава след приема на мазни храни. Хепаринът притежава анти съсирващо действие, а хистаминът разширява капилярите на местата с възпаление и така способства по-бързото излекуване.

Агрунолацитите се образуват в лимфните възли, сливиците, апендикса, далака, тимуса, костния мозък и произвеждат антитела и антитоксини. Различават се  В- и Т-лимфоцити. В-лимфоцитите

изработват антитела, а Т-лимфоцитите се образуват в тимусната жлеза от постъпващите там стволови клетки от червения костен мозък.От своя страна те се делят на хелпери ( помощници), които помагат на другите бели кръвни клетки в имунологичния процес; Т- клетки на паметта, които се движат в кръвообращението дълго след преодоляване на инфекцията и така осъществяват паметта на имунната система за отминали инфекции; регулиращи Т-клетки, които са жизнено важни за поддържането на имунния толеранс като блокират свръх реакциите  на В лимфоцитите и Т-лимфоцити убийци, които могат да убиват даже раковите клетки.

Друг вид левкоцити са моноцитите, които са най-способни на фагоцитоза, т.е. унищожаване на чужди тела.

Белите кръвни клетки се произвеждат в различни органи на тялото: костния мозък, далака, тимуса, лимфните възли, сливиците, в лигавицата на стомаха.

Ако имате здравословен проблем , първото изследване, на което ще ви подложат е изследването на кръвта.При компетентен  лекар то дава достатъчно ясна информация за здравословното състояние на организма и се явява основа за поставяне на диагноза.

 

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД