Шамари и възпитание

Любовта и личният пример възпитават най-добре.

В България и в много страни по света  шамарената  педагогика е нещо обичайно. Всички сме плашени с „дървения господ“, с неокастрената дряновица , а понякога сме ги и отнасяли, трупайки обида или приемайки ги за заслужено наказание. И сме си обещавали, станем ли родители, никога да не правим така. Докато в един прекрасен ден кроткото ни  бебе се превръща в зверче…

Защо ангелчето се превръща в чудовище

Инатът и негативизмът се развиват още у едногодишните деца, а при двугодишните приемат нови форми. Едногодишното дете се противопоставя на майка си, на 2 години и половина противоречи и на себе си. То иска само да взема решения, но постоянно ги променя и се  противопоставя на всякакво въздействие.

Това поведение се  обяснява с прехода от бебешка към детска възраст, известен като бебешки пубертет. Този преход не може да се осъществи без разрушаване на равновесието , постигнато в бебешката възраст. Детето е тласкано от вътрешната потребност  да отрече  всичко досегашно, за да може да приеме новата си същност.Това е необходима фаза в развитието му, но трудно поносима. „Не“ е най-често изкрещяната дума, следват демонстративен рев, тръшкане, плюене,  опити да удря и да хапе.Точно тогава ни идва да го плеснем. В повечето случаи го правим.

Законът: Съветът на Европа иска телесното наказание на децата да бъде обявено за незаконно. От 2000г. у нас да напляскаш детето си е криминално деяние.

Шамарът- метафора  на насилието

Пляскането на малкото дете е физическо насилие, но има психологически последици.То унижава детето, накърнява достойнството му. Детето научава , че насилието е допустимо за решаване на конфликти и постигане на целите. То разделя света на биещи и бити, от страх уважава силните, но унижава по-слабите.

Възпитаният чрез страх човек обикновено не нарушава нормите, но и не разбира необходимостта те да се спазват. А и кой иска детето му да израсне послушно, научавайки се винаги да получава инструкции? Нали това ще го лиши от самостоятелно творческо мислене и способност за вземане на решения!

От друга страна различни проучвания свързват повишената агресивност с твърде чести физически наказания в ранното детство.

Защо родителите бият децата си

Прилагането на физическо наказание изразява безсилието на родителя да се справи със ситуацията. Пляскаме децата си в състояние на афект, което изключва разбирането на проблема и правилното му разрешаване.

Наказание с любов

Понякога  е необходимо да наказваме децата си . Защото именно родителите изграждат границите на допустимото и недопустимото поведение, възпитават дисциплина , ценностна система, приучват малкото дете да спазва моралните правила на обществото, в което живее. Търпение, но и твърдост , разбиране на психиката, на чувствата и мотивацията на детето , уважение , спокойствие при вземане на решение за наказание; детето трябва да знае, че го наказвате  с любов – това са съветите на психолозите.

Всеки човек е отделна вселена,  изпълнена  с красота и загадки.Това в пълна мяра се отнася и за бебетата. Разпознаваме в тях носа на тати, очите на мама…., но разпознаваме ли личността различна от нас? И справяме ли се  с най-трудното предизвикателство – възпитанието на независим, силен и добър човек?

Резултатите от проведена през 2008г. анкета у нас  показват, че над 60% от анкетираните  не признават шамарите като педагогическо средство, но само 17% от  тях успяват да се овладеят. Почти 40%  приемат боя за възпитателен, като повечето от половината от тях го практикуват редовно. Едва 8,9 % не удрят децата си.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД