Бременност и имуносупресия

За имуносупресия се говори, когато е необходимо да се потисне с лекарства имунния отговор на организма. Това най-често е необходимо при трансплантация на органи, за да се избегне естествената склонност на клетките на пациента да се борят с чуждия орган и да го отхвърлят. Освен това съществуват и автоимунни заболявания, при които организмът на човека по грешка се бори срещу собствените си органи и тъкани. Могат да се засегнат ставите, очите или червата например. В подобни случаи се прибягва до лекарства, принадлежащи към различни химични групи, които потискат естествения отговор на организма.

Много лекари съветват жени, получаващи лекарства за потискане на имунния отговор при ревматични заболявания или след трансплантация на орган да не забременяват, тъй като лекарствата за имуносупресия често увреждат бързоделящите се клетки, каквито са и клетките на ембриона. Както се оказва обаче, това не винаги е необходимо и трябва да се подходи диференцирано.

Учени от университета в Хале, Германия, са установили, че плодовитостта и желанието за дете при жени, подложени на имуносупресивна терапия при болеста на Крон (автоимунна болест) или улцерозен колит (заболявание на дебелото черво) могат даже да се възвърнат.Данните на медиците, занимаващи се с трансплантациии включват над 14000 бременности след трансплантация. Вероятността от малформация (порочно развитие) на плода е около 5% или два пъти повече от тази при здрави жени (2.3%). При някои пациентки вероятността достига 7%, като още не е ясно доколко този висок процент се дължи на самото заболяване. Допълнителните лекарства също играят съществена роля. По тази причина трансплантираните жени се съветват да изчакат една година, докато състоянието се стабилизира. Приложението на кортикостероиди по време на бременност се счита за сравнително безопасно, като трябва да се следи основно за възникването на хипертония и диабет. Рискът от малформации тип “заешка уста” е минимално увеличен, ето защо се препоръчва дозата на кортизона в критичния интервал между осмата и единадесетата седмица на бременността да не надвишава 10мг на ден преднизолон – еквивалент. Метилпреднизолонът се понася особено добре, защото се разгражда по-бързо от плацентата.

Тъй наречените TNF alpha блокери изглежда не увеличават риска от малформации, въпреки единични случаи на аборти. Препоръчва се все пак терапията с такива лекарства да бъде прекратена през последните 3 месеца от бременността.

Във всеки случай обаче не трябва да се прилагат Methotrexat и Leflunomid. Първият е високо тератогенен (потенциал за възникване на малформации) и по тази причина трябва да се спре поне 3 месеца преди началото на заплануваната бременност. Лефлуномидът може да причини изменения в плода в ниски концентрации.Имуносупресори от типа на циклоспорин А и такролим се прилагат основно след трансплантации. Те могат да доведат до високо кръвно налягане, диабет и увреждане на бъбреците. Данни за тератогенно действие няма, но циклоспорина преминава през плацентата и може да предизвика имуносупресия в плода, която се изразява със слабост на имунитета при раждане.

По принцип при всяка бременност по време на имуносупресия трябва да се подхожда от гледната точка на много специалисти и се изисква редовно проследяване. Бременната жена трябва да знае, че висока активност на заболяването или остро отхвърляне на трансплантирания орган застрашават нейния живот и живота на плода повече , отколкото продължаващото по време на бременност имуносупресивно лечение.

 

 

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД