Илияна Йотова: Майчинството в България е пример за цяла Европа

Периодът и условията на майчинство в България трябва да са пример за останалите членки на ЕС, заяви Илияна Йотова по време на дебат в Европейския Парламент относно преразглеждането на европейската Директива за отпуск по майчинство.

„Необходимо е да се подобрят условията за майчинство в Европа, тъй като е недопустимо в 21 век жените да бъдат наказвани за избора си да бъдат майки“, каза още българският евродепутат. Законът за майчинство в България предвижда отпуск по майчинство за период от 3 години, като по време на първата година на жената се изплаща 90% от последната месечна заплата; през втората година се изплаща минималната работна заплата за държавата, а третата година е неплатена. През целия този период на майчинство работното място на майката по закон се пази. За разлика от България обаче, ситуацията на жените, които раждат и излизат в майчинство в Европа, не е толкова благоприятна. В Белгия и Германия  например, срокът на майчинство е 14 седмици, като в Белгия 10 са задължителни, а в Германия са разпределени 6 седмици преди раждането и 8 след това.

Законодателството на ЕС по тази тема не е променяно в последните 20 години. Поради тази причина Европейската Комисия (ЕК) и Европейският Парламент (ЕП) направиха предложения за изменение на наредбите и подобряване условията на отпуска по майчинство в ЕС. През октомври 2010 година ЕП гласува и прие предложенията на докладчика  Едит Естрела, Португалия, които включват: увеличаване на минималния период на майчинство от 14 до 20 седмици; пълно изплащане на заплатата през целия период на майчинство; разпоредба за отпуск по бащинство за срок от 2 седмици; защитата на майчинството да се прилага, също така, за домашните работници, които преди това бяха изключени от цялото законодателство.

Въпреки решението на ЕП, страните-членки отказват да приемат новите разпоредби и блокират преразглеждането на директивата в Съвета. Една от основните критики към предложенията на г-жа Естрела е, че в ситуация на финансова и икономическа криза Европа не може да си позволи подобни разходи. „Това, обаче, не са разходи, а инвестиции в бъдещето, когато Европа ще излезе от тази криза. Тази директива няма да влезе в сила след една или две години. Този процес изисква много повече време и ние трябва да мислим за бъдещото поколение, а не да се ограничаваме само и единствено с текущите проблеми. В крайна сметка, децата са бъдещето на Европа“, казва Илияна Йотова.

Подобряването на условията на майчинство ще доведе не само до намаляване на съществуващите неравенства между мъжете и жените на пазара на труда, но ще спомогне и за постигането на целите на Стратегията на ЕК „Европа 2020″, а именно 75% от населението между 20-64 години да участва активно на пазара на труда, а хората, които са на прага на бедността да намалеят с 20 милиона. Българският евродепутат призова Съвета и правителствата на държавите-членки да постигнат компромис по отношение на приемането на директивата в най-кратки срокове в името на едно по-добро бъдеще за целия Европейски Съюз.

Накратко за майчинството в България

След двегодишна възраст на детето , когато приключи платеният отпуск по майчинство, то може да бъде отглеждано в детски ясли и не само отглеждано, а и обучавано, а след третата година детето може да се отглежда в детска градина, където също се обучава на необходимите за възрастта му умения.В Германия например, в детските градини освен, че да запишеш детето си е много труден и дълъг процес, децата не се обучават, а само се отглеждат. Добавките за майчинство , които се изплащат в Европа са по-големи от смешните суми , изплащани в България, но работното място на майката у нас се пази, в Европа-не.Не е толкова просто да се сравнява, защото психолозите доказват, че най-доброто отглеждане с оглед на психическото здраве на бебето и детето поне до 2- годишна възраст е у дома.Практиката в Европа-наемат се детегледачки, чиято заплата надхвърля стойността на детските добавки.Ако обаче майката остане да отглежда детето си у дома, има реална опасност тя да загуби работата си.Така че ситуацията не е еднозначна.

Има и друго-у нас, в България, се провеждат  задължителни прегледи и консултации на бебета и деца до 18 години, които плаща Здравната каса, т.е. те се явяват безплатни за родителите.В Европа такава практика не съществува.Никой няма да изисква да водиш бебето си на редовни прегледи, нито пък ще те консултира относно храненето, дали физическото и психическото му развитие е в рамките на нормалното…това проследяване е грижа единствено на родителите, които в повечето случаи не са добре информирани.

По материали от Илияна Йотова

Общо 6 коментара към статиятаДобавете коментар
  1. Не знам само от къде въпросната депутатка си измисля някои неща. Германия е разпределена на области, всяка от които има по някои параметри различни законодателства. Обикновено майчинството за работещи в Германия (и спец. Берлин – Бранденбург) продължава до 1 година след раждането,в която се изплаща почти пълна работна заплата, после майките се връщат на работа, но за децата има ясли. За безработни – 3 години, в продължение на които майките редовно получават към детските добавки соц. помощ.+ една година пари за майчинство от 600 евро на месец, или разтегнато в две години, въпрос на личен избор, по 300евро на месец. В детските градини там, броя на местата наистина не отговаря на нуждите, но правителството работи в тази посока, за разлика от българското. Освен това държавата финансира огромна част от таксата. Да не говорим колко смешно е сравнението между възпитанието в тукашните и тамошните детски градини. Между лелките, които гледат децата тук и обучения в продължение на 4 години педагогичен персонал в тамошните. Кого желае да заблуди г-жа Йотова? Евродепутатите – с това колко прекрасно е в родината и? Или да повдигне духа на отчаяните средностатистически български майки? Дай Боже да не вземат пример от нас, че току виж и най-богатите страни се сринали…За сметка на това, България би могла в много сфери да почерпи от опита на добре функциониращи системи в старите членки.

  2. Всички обаче пропускате факта, колко много жени във въпросната Западна Европа имат така наречената от тях професия „домакиня“, а доходите на семейството са достатъчни, майката да си гледа детето до 3-4 годишна възраст, когато детската градина става задължителна.
    Освен това никой не може да ме убеди, че с минимална заплата (за втората година), която се изплаща у нас, някой може да живее, та какво остава да се отглежда дете. Така че спокойно може да зачеркнем втората и третата година от майчинството. Реално излиза, че е осигурена само първата година. Не знам точно с какво тогава може да служим за пример! Това, че сме свикнали да живеем като скотове едва ли ще вдъхнови някого да вземе пример от нас.

  3. Savsem sluchaino popadnah na tazi straniza i na tozi reportaj. Vazmutena sam i sam chokirana ot naglostta na tazi deputatka. A moje bi tja prosto strada ot bolestta „izkrivjavane i izopachavane na realnostta“, kakto tolkova politizi. Ot 20 godini jiveja v Germanija, rodih i otgledah dasterja si tuk, savsem sama, bez leli i babi. I pochti bez da prekasvam profesionalnata si kariera . Tvardenijata na g-ja Jotova za situazijata v Germanija sa absuljutna laja (vij po-gore pri Virginia Kreft: tja e opisala vsichko savarsheno tochno). A da se tvardi, che Balgarija bi trjabvalo da sluji za primer v tova otnoshenie, e prosto podigravka! Podigravka i demagogija. Neka vaprosnata politichka popita madata balgarska maika v dnesni dni kak uspjava da otgleda deteto si sas smehotvornite sumi, otpusnati ot darjavata. Ako izobsto poluchi takiva. Sastoto ima zeli grupi mladi maiki, koito ne poluchavat nito stotinka (!) za maichinstvoto si, tai kato ne popadat v nito edna kategorija: naprimer uchenichki, devoiki toku-sto zavarschili uchiliste, studentki. A te nai-mnogo imat nujda ot pomost… Silno se samnjavam, che kolegite na Ilijana Jotova v Evropeiskija Parlament sa vzeli na seriozno izkazvaneto i po tazi tema. Tolkova mnogo laji na edno mjasto trudno moje da ponese dori edin politik. Pone za faktite v sobstvenite si darjavi deputatite imat informazija i ne savisimi ot „zennite“ izlojenija na Jotova. Kato tova naprimer v poslednija absaz na statijata: che v Evropa njama profilaktichni pregledi na bebetata i dezata. Absurdna laja otnovo: v Germanija ima 13 profilaktichni pregleda za deza i junoshi, t.n. „U“ i „J“ izsledvanija. U1 do U11 za detska vazrast i J1, J2 za podrastvastite do 17 godini. Poveche njama kakvo da komentiram…

  4. До колкото аз знам майчинството, което се получава през първата година не е 90% от последната заплата, а 90% от средно аритметичната стойност от последните 24 месеца. Така, че не те устройва просто последната ти заплата да е супер висока. имат значение всички заплати през последните 24 месеца. Има изречение, което не разбрах много добре :“В Германия например, в детските градини освен, че да запишеш детето си е много труден и дълъг процес, децата не се обучават, а само се отглеждат“ Не мисля, че в Германия е по-зле отколкото у нас в това отношение. Там се грижат доста по-добре за децата в държавните детски градини. Всъщност единственото положително нещо, което мога да кажа за майчинството в България е, че все пак имаш избора да е 2 години и мястото ти се пази. Останалите неща със сигурност са светлинни години пред нас в Европа.

  5. I really like your writing style, excellent information, appreciate it for posting : D.

  6. Живея в Германия от 25 години и мога да потвърдя, че тук майчинството е много по-зле, отколкото в България. Тук майчинството по закон е еднакво ( без значение от провинцията). 6 седмици преди и 8 седмици след раждането се получават 100 от средната нетна заплата за последните 12 месеца. В оставащите 10 месеца до навършване на 1 година се получават между 65 и 67% от нетния доход до ражданет, максимално 1.800€, като накрая на годината този доход се облага допълнително с данъци. Което гарантира връщане на средно 2 месеца от получените пари. Който желае, може да раздели сумата на две години ( като сумата не се променя, т.е. например или 1000€ на месец за 10 месеца, или 500€ на медец за 20 месеца). Втората и третата година не са платени.
    Който е бил безработен, получава минимално майчинство от 300€ за 12 месеца.
    От самото начало има право на детска градина, която се изчислява според брутния доход. Например, ако двамата родители получават 1.500€ бруто( около 1.100€нето, при среден наем за 3-стайно жилище около 1000€), яслата струва МИНИМУМ 300€ ( в някой ясли до 700-800€), плюс такса храна, която достига до 200€ на месец.
    Таксата за яслата се заплаща през цялата година, дори когато детето е болно или яслата е във ваканция.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД