Болест ли е дислексията

Дислексия на развитието е състояние, което все още е недостатъчно познато пред широката общественост, държавните и училищните институции. Често децата с дислексия се определят като „умни, но мързеливи”, „разглезени”, „умствено изостанали” или „болни” от неясно заболяване, което препятства развитието на четенето и писането.Едновременно с това, основна концепция в интерпретацията на този феномен е т. нар. „несъответствие между потенциалните възможности на индивида и неговите реални постижения“( Матанова В., 2001), което несъответствие по всяка вероятност се дължи на „различен тип преработка на информация, който ограничава развитието на грамотността“ (Reid G., 1994). Възглед, който определя дислексията като особено актуална и твърде експлоатирана тема от специалисти, свързани с различни области на научното познание и интересуващи се от човека и неговото развитие –  психолози, логопеди, медици, лингвисти. Свидетели сме и на сериозен обществен интерес от страна на институции, неспециалисти и родители, които се опитват да намерят отговор на въпроса „Защо интелигентното дете демонстрира училищни затруднения?“.Промененото разбиране, че не интелектуалното функциониране определя училищния успех, води до световна тенденция за нарастване броя на децата с трайни затруднения в процесите на учене и научаване, като процентът на диагностицираните дислексици в различните държави варира около 10%. В България според  епидемиологично проучване, реализирано за град София (септември, 2012, МОМН), около 18% от децата в начална училищна възраст изпитват трудности в процеса на учене. Част от тази популация (около 7%) демонстрира специфични нарушения или дислексия. Един от сериозните проблеми тук е, че често родителите, учителите и личните лекари на тези деца не са запознати с дислексичните симптоми, не знаят към кого да се обърнат за помощ и кои са специалистите, които подсигуряват адекватна диагностика и подходяща последваща интервенция.Важно е да се знае, че дислексията не е болест или увреждане, а състояние, което оказва влияние върху развитието на различни области от функционирането като : четене, писане, математически умения и мислене, пространствени ориентации, организационни умения, зрително-моторна координация, езикова преработка на информация, за сметка на средно и над средно интелектуално функциониране, творчески заложби и креативност.

 Известни личности с дислексия

Смята се, че хората с дислексия са креативни личности поради различния си тип възприемане и преработка на информация. Традиционно се възприемат като носители на нестандартно мислене и оригинални идеи. Медийното пространство и широката общественост припознават като дислексици редица известни личности от световната култура, наука и политика, като – Уинстън Чърчил, Шер, Анди Уърхол, Уолт Дисни, Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсън, Том Крус, Фред Астер, Робин Уилямс, Джон Ленън, Агата Кристи, Пабло Пикасо и др. (Brunswick, N., 2009).

Американската правителствена агенция, отговорна за националната правителствена програма за космически изследвания (NASA) има изискване във всеки научноизследователски отдел на агенцията да работи по един дислексик.

Характеристики и симптоми

Дислексията се проявява чрез проблеми в четенето, писането, смятането, но организационните, музикалните, времевите и пространствените способности също могат да бъдат засегнати.
Установено е, че дислексията не се дължи на липсата на стимули, на сензорни увреждания или на неподходящо преподаване и условия.
Трудностите при дислексията се свързват с особености на слуховите, фонологичните, зрителните, моторните и/или познавателните процеси.Дислексията включва не само проблеми с овладяването на училищните умения, но и широк кръг дефицити, демонстрирани в:

  • Емоционалното;
  • поведенческото ;
  • социално функциониране   .

Дефицитът на социалните умения е свързан  с другите видове неуспех в училище. Тези дефицити се проявяват като липса на преценка за настроенията и начина на мислене на другите, трудности в приспособяването към атмосферата в определена социална ситуация, демонстрация на неприемливо поведение.Такива деца често не разбират емоционалното състояние на другите, нито техните оценки и предпочитания. Те остават безчувствени към емоционалната атмосфера на социалната ситуация, имат бедни умения за разбиране чувствата на другите и за долавяне на фините намеци, отправени към тях. Това се съпътства от чувство на непълноценност и вина, дефицит на вниманието, агресивност , прояви на хиперкинетичен синдром, повишена възбудимост, ниска самооценка и др.   Поради оказвания натиск за подобряване на училищните постижения детето с дислексия започва да избягва всичко, което е свързано  с подготовката му за училище. Вследствие на повтарящия се училищен неуспех детето се стреми да привлече вниманието на връстници и учители  като проявява недисциплинираност, клоунско поведение, хиперактивност , безразличие и др.

Дислексия… Как да я разпознаем?

Има достатъчно много признаци, които могат да ни ориентират, че е възможно детето да има дислексия. Внимателното наблюдение от страна на добре информирания родител или учител може да разпознае симптомите още в ранна възраст и със специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето.Клиничните прояви при дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.

Специфичните характеристики се отнасят към нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).

Нарушения в зрителното разпознаване
Проблемите са свързани със затруднения при категоризацията на съществените белези на предметите и с невъзможността за повторното им разпознаване и възпроизвежане с помощта на паметовите механизми. Това се отразява на способността за диференцеране на сходни визуални стимули и символи, като букви, цифри, думи, визуални изображения и реални обекти. Като следствие от товапостоянно се повтарят грешки, изразяващи се в замени на визуално сходни графеми:

1.         Букви, които имат еднаква форма и елементи, но са различно разположени в пространството: и-п, ш-т, Е-Ш.

2.         Букви, които имат сходна форма и елементи: л-м, п-т, и-у, ш-щ, ъ-ч, у-ц, а-о, б-д.

Тези трудности се свързват с дефицити в краткосрочната зрителна памет, трудности при спазването на правилната последователност на буквите в думата, затруднения в правилното разпознаване на цели думи. Зрително-перцептивните дефицити могат да се проявят и като несъответствия в рисуването на децата с дислексия като големина, съразмерност, разположение и опростяване на обектите.
Нарушения в слуховото разпознаване
Затрудненията тук се изразяват в замени на такива графеми, чиито фонеми изискват фина акустична диференциация, като:

1.         Звучни/беззвучни консонанти [п-б, ф-в, т-д, к-г, с-з, ш-ж].

2.         Съскави/шушкави консонанти [с-ш, з-ж] и съответните им африкати [ц ч].

3.         Сонорните звукове [м- н, р- л].

Тези трудности се свързват с дефицити в краткосрочната вербално-слухова памет, способността за фонемен и звуко-буквен анализ на думи.

Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)
Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност. Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения рефлектират върху разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.

По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:

  • определяне на последователността на изписване на буквите в думите;
  • правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена;
  • логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове);
  • объркване при изписването на представки и наставки.

Логично е кратките думи да са по-лесни от дългите, конкретните от абстрактните, познатите от непознатите, като грешките зависят и от сричковата сложност на думите. По правило префиксите и суфиксите са значително по-трудни за осмисляне от коренната морфема.

Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор.

Общи прояви
Общите прояви на дислексия са свързани с психомоторното развитие, поведението, особеностите на емоционалното и познавателното развитие.

Несъответствието между потенциалните възможности и реалните постижения е основен критерий при разпознаването на дислексията. Детето с дислексия е със средна и над средна интелигентност, устно се изразява значително по-успешно, отколкото в писмената си реч. На фона на това добро функциониране, дислексичното дете изпитва затруднения в четенето, писането и правописа в училище. Важно е на ранен етап да се разграничат специфичните нарушения на способността за учене от нормалните проблеми с училищната успеваемост, за да се разработи адекватна програма за справяне с проблема.

Дефицитът на вниманието е характерен за по-голяма част от децата-дислексици, но не и задължителен. Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното (дефицит на селективно внимание), неспокойствие, дезорганизираност, импулсивност, свръхбъбривост. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите, както и на силно развитото им любопитство по отношение на всичко, което се случва около тях.
Известно е, че вниманието е определящо при овладяването на езиковата система и свързаните с нея умения за четене и писане. Затова много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицита на вниманието. Ако попаднат в този капан, педагозите и родителите рискуват да задълбочат проблема, като изчакват детето да порасне и поведението му да отшуми или като го натоварват с прекалено много изисквания и негативно отношение, без реално да помагат за преодоляване на конкретния проблем.

Паметови нарушения
Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната (работната) памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“, която има линейно-последователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.

Дефицит на социални умения
Тези поведенчески нарушения засягат се уменията в три основни области:

  • умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите
  • приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация
  • избор на приемливо поведение.

Дислексичните деца често проявяват липса на такт и деликатност. Те могат да споделят много лична информация със случайни събеседници или да не знаят как да установят близък контакт с тези, с които искат да бъдат приятели. Поради тази причина те трудно създават и поддържат приятелства и често са изолирани от връстниците си.

Симптомите, които обикновено забелязват родители или учители
Когато говорим за симптомите, следва да не забравяме, че няма двама души с дислексия, които да имат еднакъв набор от симптоми. Въпреки това има определени признаци, които могат да ни насочат към мисълта за подобен проблем.

Най-рано диагнозата дислексия на развитето може да бъде поставена във възрастта между 8;0 и 8;6 год., тъй като трябва да се съобразим с два основни диагностични критерия, които я определят:

  1. Основният и обединяващ симптом в хетерогенната група на децата с дислексия са специфичните нарушения в овладяването на процесите четене и писане. Следователно, децата трябва да са в начална училищна възраст, която по правило предполага развитието на тези умения (не по-рано).
  2. На детето трябва да бъде предоставено достатъчно време за ограмотяване и автоматизиране на този процес. Съществува категория деца, при която четенето и писането се развиват с по-бавни темпове, но в процеса на училищно обучение и със съответна подкрепа, постепенно затрудненията се преодоляват.

Важно е да се знае, че диагнозата „дислексия“ съпътства индивида през целия му живот. Независимо от реализирания добър потенциал на тези индивиди, за тях четенето и писането си остават недобре автоматизирани процеси (сравнено с уменията на нормолексиците), в които процеси се наблюдават редица специфични дислексични грешки. Ето защо, за специалистите (а и не само за тях) е от значение да се избегне излишното етикетиране на децата, което пък от своя страна да провокира допълнителни проблеми, свързани с функционирането на личността като цяло.

Безспорно съществуват прояви, които могат да ни ориентират и преди възрастта 8;0 год., че е възможна появата на дислексия. Част от тези симптоми са възможни предиктори за нарушението още в предучилищната възраст и в етапа на най-първоначално ограмотяване. Познаването им би позволило на родителите и учителите да потърсят навременна консултация със специалист, което от своя страна да подсигури съответна превенция на множество бъдещи проблеми.

В предучилищната възраст такива симптоми са:

  • Затруднения при изговарянето на многосрични думи.
  • Затруднения при запаметяването на стихотворения наизуст.
  • Затрудено научаване на имена.
  • Несръчности и некоординираност в движенията (връзване на връзките на обувките, хвърляне и хващане на топка, самостоятелно обличане и хранене).
  • Затруднения при посочването на пространство, време и посока (ляво-дясно, горе-долу, пред-зад, преди-после).
  • Затруднения при използването на думи, които назовават пространство, време, посока.
  • Трудности при запомняне на последователността на сезоните, дните от седмицата, месеците от годината.
  • Затруднение при овладяването на умения за качествен и количествен звуков анализ на думи (определяне броя на звуковете в думата; отделяне на първи или последен звук от думата; определяне мястото на даден звук в думата – начало, среда, край).

Дислексията се проявява основно в начална училищна възраст, където могат да ни ориентират широк кръг от симптоми:

  • Много трудно запомня цялата азбука в началния етап от ограмотяването.
  • При четене:
  1. Бърка буквите, които имат визуална прилика (Е-Ш, П-Т, б-д) или такива, чиито звукове са близки (с-з, р-л, ч-ц).
  2. Обърква се при визуално-сходни думи: ПЕТ – ПОТ, КОСА – КОЗА.
  3. Непрекъснато препрочита текста, за да го разбере или не разбира какво е прочел.
  4. Затруднено следи редовете.
  • При писане:
  1. Предпочита да използва печатни, а не ръкописни букви.
  2. Бърка буквите, които имат визуална прилика (п-т, т-ш, ч-ъ) или такива, чиито звукове са близки (с-ш, п-б, м-н).
  3. Много трудно се изразява в писмена форма.
  4. При писане речникът е много по-беден, отколкото в устния език.
  5. Допуска пунктуационни грешки.
  • При смятане:
  1. Бърка цифри, които имат визуално сходство.
  2. Трудности при овладяването на елементарните сметни операции (събиране, изваждане, умножение, деление).
  3. Трудности при пресмятане с преминаване през десетица.
  • Затруднена ориентация по часовник.
  • Трудно запомняне на месеци и дати.
  • Трудно запоняне на часове и поредност на учебната програма.
  • Организационни проблеми с планиране на времето.
  • Продължава да бърка посоките ляво-дясно.
  • Затруднено организиране на обектите в пространството, лоши пространствени умения като цяло.

Част от тези затруднения са характерни и за средната училищна възраст:

  • Четенето продължава да е неточно.
  • Продължава да допуска специфични или правописни грешки.
  • Изпитва затруднения в произнасянето на дълги, непознати и многосрични думи.
  • Обърква местоположения и дати.
  • Налице са ниска самооценка и лоша саоувереност.

За родителите и учителите е важно да знаят, че съществуването на тези симптоми не означава непременно, че детето е с дислексия. Това са маркери в когнитивното и психично функциониране на децата, които изискват насочване към съответен специалист (логопед или психолог), който да извърши необходимите диагностични процедури, да назначи подходяща интервенция и специални условия за учене).

Това дете се държи различно. Защо така?
Емоционални и поведенчески аспекти
В началното училище се набляга на четенето, писането и смятането, които са сериозен проблем за децата с дислексия поради факта, че се основават на линейно-последователно мислене, докато при децата с дислексия мисленето протича в образи и цялостни картини. Те разбират, че са различни от другите деца, и не знаят как да изразят това, което усещат. Трябва да се състезават в свят, в който техният мозък като че ли не може да работи. Постоянно им се натяква да са по-усърдни, да се съсредоточат повече или просто, че са глупави. При тези условия детето е обречено на провал още при тръгването на училище. Постоянно повтарящият се неуспех формира у детето-дислексик чувство на несигурност и вина. Тези деца преживяват провал много по-често, отколкото другите деца. Те не предизвикват у другите задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Съответно у детето се формира негативизъм и мнителност във връзка с всякакъв вид отношения и дейност. Такива деца проявяват чувство на непълноценност и са емоционално нестабилни.

Като следствие от всичко това се проявяват емоционални и поведенчески реакции, които могат съществено да варират по честота, сила и отклонение от социалните норми. Емоционалните реакции могат да бъдат – гняв, депресия, съзнателен отказ от учене, открита враждебност, негативно отношение към училището, склонност към зависимости, неподчинение, свръхразсеяност, затваряне в свой вътрешен свят, агресивност и др.

Поведенческите реакции също могат да варират – от пълна пасивност и безинициативност, поведения на зависимост (игри, психоактивни вещества, алкохол) през свръхподвижност, повишена възбудимост, неподчинение, соматични прояви (главоболие, болки в корема, повръщане) до компенсиране в други области, в които децата се чувстват добри – спорт, рисуване и пр. Понякога се стига до упорит отказ за ходене на училище, бягства от училище или от вкъщи, поява на тикове  (мигане, покашляне, клатене на главата), самонараняване.

Личностното развитие на децата с дислексия може да бъде белязано с крайности :

  • Могат да бъдат изключително разпилени или пък маниакално подредени
  • Такова дете може да бъде „клоунът“ на класа, най-големият пакостник или пък другата крайност – прекалено тихо и кротко
  • Проявяват изключително засилено чувство за справедливост и стремеж към перфекционизъм
  • Имат или изключително висок, или изключително нисък праг на болката

През време на развитието взаимодействието между външните и вътрешни фактори, предизвиква появата на различни форми на синдрома на различно ниво и в различни области, където факторът околна среда играе значителна роля за последствията. Повишеното осъзнаване и разбиране на проблема води до увеличаване на броя на идентифицираните дислексици, въпреки че много от тях все още се справят без всякаква подкрепа с или без диагноза.За да се разбере напълно какво е дислексия. Трябва да се разберат скритите фактори и тяхното взаимодействие. Повечето характеристики на развитието включват взаимодействието на няколко фактора. Те могат да се групират на биологични, познавателни, поведенчески и фактори на средата.

Допълнителна информация/ информация за професионалисти

Смята се, че дислексията е неврологично състояние, което се манифестира с различен тип преработка на информация. Сравнена с възможностите на един среден човек, преработката на информацията е организирана по различен начин. Изследвания на мозъка с невроизобразителни техники показват, че при дислексиците се активират различни области при четене и свързаните с него процеси на графемно-фонемно съотнасяне. Изследванията предполагат, че до известна степен има наследствена обусловеност, като са идентифицирани няколко хромозоми, свързани с развитието на способност за преработка на информация. Например нарушената фонологична обработка в сферата на езика и специфичната слухова преработка по отношение на процесите на възприемане на информация се смятат за генетично обусловени.

Познавателни фактори - Когнитивните процеси се оформят от биологичните характеристики. Развитието на функционирането на вниманието, възприятието, паметта, мисленето и езика е различно при дислексиците. Развиването и подобрението на същите е най- ефикасно в детска възраст. Ако това развитие е съпроводено с подходящи специализирани въздействия, то тогава развитите особености ще причинят значително по-малко проблеми е зряла възраст. Засилването на когнитивните процеси в зряла възраст също е ефикасно, но тук също е важно и компенсирането на отклоненията.

  • Внимание: Типично за дислексиците е ,че лесно се разсейват.Те обръщат внимание на всичко, а не само на съответния проблем. Ето защо те събират много информация, но обикновено не тази, върху която трябва да се концентрират в момента. При дислексиците не е задължително да има дефицит на внимание, тъй като при него правописните грешки са случайни, докато при дислексиците те се състоят в разместване на буквите и сричките , писането на изрази, състоящи се от една или повече думи и изобщо сегментирането.
  • Възприятие: Координацията на каналите за възприемане – зрение, слух, допир- един с друг и с движението се осъществява през ранното детство. Детето се нуждае от много опит за постигане на прецизни движения, прецизно схващане на информацията и спокойна ориентация. При развиване на движението при децата дислексици обикновено липсва фазата на пълзенето и поради тази причина организацията на нервната система е непривична. Сензорно двигателната интеграция или координацията на възприятие и движение не е достатъчна. Поради това могат да се развият нарушения в схемата на тялото, пространственото ориентиране, както и слабост при прецизни движения и слухови възприятия.Схемата на тялото формира основата на ориентацията. Разбирането на посоките и връзките се базира на разбирането на собственото тяло. Най- големият проблем произлиза от разграничаването на дясно и ляво. Резултатът е несигурност при определяне на посоките в пространството дори и в зряла възраст.

    Различаването на звуците представлява друг общ проблем за дислексиците. В раните стадии на развитие на езика, когато се диференцират звуците, появата на силно възпаление на средното ухо води до проблеми при различаването на звуците. Поради това нарушение дислексикът не разбира ясно плавната реч дори ако няма проблеми със слуха. Това е случай на проблем при възприятието,а не на разбиране на речта или нарушение в разбирането.

    Нарушението във визуалната обработка също е общ проблем за дислексиците. Това на пръв поглед изглежда, че противоречи на техните сравнително добри пространствено визуални умения. Дислексиците възприемат визуално първо целия обект, но не могат да се справят с детайлите и пространствените връзки. Ето защо те обработват информацията по различен начин, мислят и учат по различен начин.

  • Памет: Често диаслексията е придружена от слаба или къса памет.Това обаче не включва като цяло дефицит в процесите на паметта. Трудността е при запомняне реда на последователните елементи.В същото време, дислексиците запомнят лесно всичко, което трябва да се приеме като цяло и клонят по-скоро към запомняне на визуален, отколкото на вербален материал.
  • Мислене: Дислексиците имат също и специален начин на мислене. Логично- аналитичното мислене не е тяхната силна страна. Мисленето им се характеризира от общ преглед, интуитивни подходи и разбиране, базирано на осъществяване. Те достигат до съответствията чрез чувстване на основното и поради тази причина не могат да обяснят как са стигнали до съответния резултат. Те просто виждат решението. Няма нищо мистично в това. Това е типичното функциониране на дясното полукълбо, докато лявото процедира по логичен начин като поставя детайлите заедно като в мозайка ,а дясното показва решението като в картина.

Поведенчески фактори – Когнитивните процеси влияят на развитието на уменията и по този начин и на поведението.

Училищни затруднения

Основна група специфични характеристики е свързана с училищните затруднения на дислексичните деца. Това са може би и най-единодушно приеманите критерии за диагностика в тази популация, които се отнасят до способности в различни области на функционирането – основни умения за декодиране при четене, основни умения за разбиране на прочетеното, основни умения за кодиране при писане, основни умения за разбиране на написаното, основни математически умения и математическо мислене.

Четене

Специфичните грешки се изразяват в:

  • липса на плавно четене на думата;
  • замяна на букви, които имат визуална прилика или такива, чиито фонеми имат звуково сходство;
  • изпускане на букви на гласните звукове или на съгласни, там където има струпвания;
  • добавяне на несъществуващи букви или срички в думата;
  • разместване на правилната позиция на букви и срички в думата;
  • замени на думи;
  • изпускане, прибавяне или замяна на служебни думи;
  • бавно четене;
  • сериозни трудности при четене на глас;
  • нарушена интонация;
  • умора след бързо четене;
  • по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене.

Важно е да се знае, че при дислексия на развитието, затрудненията в четенето са основани най-вече върху оперирането с лингвистичните знакове и тяхното прехвърляне (графемно-фонемно съотнасяне). Специфичните нарушения са свързани с декодирането по време на четене, но не и с езиковото разбиране. Дислексикът разбира правилно посланието на текста, няма проблем с осмисляне му и препредаване.

Писане

Специфичните грешки се изразяват в:

  • неправилен начин, по който детето държи молива/ химикалката;
  • неправилно изписване на буквите;
  • необходими са много упражнения за правилното изписване на дадена дума;
  • бавно, изморително писане;
  • грешно начало/ край на буквите;
  • трудности при спазването на реда;
  • неспазване на разстоянията между думите или много голямо разстояние между тях;
  • замяна на букви, които имат визуална прилика или такива, чиито фонеми имат звуково сходство;
  • изпускане на букви на гласните звукове или на съгласни, там където има струпвания;
  • добавяне на несъществуващи букви или срички в думата;
  • разместване на правилната позиция на букви и срички в думата;
  • замени на думи;
  • изпускане, прибавяне или замяна на служебни думи;
  • сливане на служебните думи с предходни или следходни такива;
  • недобро усвояване на правописа;
  • употреба предимно на някои части на речта за сметка на неупотреба или неправилна употреба на други;
  • своеобразно синтактично оформяне, с отклонение от общоприетите норми за строеж на изречението;
  • бедност на описателни средства, липса на главни или второстепенни части на изречението;
  • трудно изразяване на граматични отношения между думите за предмети и между думите за действия.

Не е задължително всички описани затруднения да съществуват в клиничната картина на всяко дислексично дете, както и това да бъде с еднаква степен и честота на проявите.

 Смятане

Грешките са разнообразни и засягат различни области на математическото функциониране:

  • математическо разбиране (разбиране на количествената характеристика на числата); оперативни функции (разбиране на елементарните математическите операции-събиране, изваждане, умножение деление);
  • селективен процес за аритметични операции (избор на подходяща операция за решаването на даден проблем);
  • паметов дефицит, свързан с последователността;
  • нарушена способност за установяването на определен числов ред;
  • проблеми на вербалната експресия (устното изговаряне), отнасящи се до възпроизвеждането на математически термини и концепти;
  • затруднено разбиране на абстрактни математически символи, което е свързано с практически затруднения по алгебра;
  • трудности при съотнасянето графичен символ-число;
  • затруднена класификация на определени предмети в група;
  • неразбиране на фактите: съхранение на количеството, установяване на съответствието едно към едно;
  • затруднено графично представяне на числата, свързано със запомнянето и изписването на цифри;
  • трудности при интерпретацията на знаци, отнасящи се до способността за четене и разбиране на математическите символи.

 Атипично езиково функциониране и фонологичен езиков дефицит

Друга група диагностични критерии се отнася до атипичното езиково функциониране при дислексия. Редица изследователи отделят голямо внимание на езиковите нарушения при дислексия. Предполага се, че 50% от индивидите с дислексия са носители на езикова патология най-вече във връзка с овладяването на фонологията, като част от езиковата система.

В специализираната литература дълго господства хипотезата за специфичен фонологичен дефицит при дислексия, който е генезисен по отношение на придобиването на грамотност и е свързан с фонологичната осведоменост, способността за фонологична обработка на получената информация, особеностите на краткосрочната вербална памет и развитието на способността за графемо-фонемно съотнасяне. До средата на 90-те години повечето автори приемат тази теория. В този период дислексията се описва основно като фонологична трудност, която може да бъде съпътствана и от вторични проблеми.

Една от най-експлоатираните характеристики на дислексичните прояви в този период е връзката между фонологичните способности и особеностите на краткосрочната памет. Съществува предположение, че лингвистичната информация в краткосрочната памет се съдържа във фонологична форма. Повечето хора имат субективен опит да използват по-скоро “вътрешна артикулация” при задачи за краткосрочна памет, отколкото да се възползват от семантичната характеристика на вербалните стимули. Първоначалните изследвания предполагат, че дислексиците не използват фонологичните кодове в същата степен както нормолексиците.

Хипотезата за специфичен фонологичен дефицит, съпътстван от дефицит в краткосрочната памет, се потвърждава и от някои изследвания на способността за вербално повторение. Дислексиците изпитват трудности в такива задачи, които изискват повторение на дълги многосрични думи или псевдодуми. Смята се, че умението за вербална репрезентация на псевдодуми е предпоставка за развитие на графемо-фонемното съотнасяне, уменията за четене на непознати и псевдодуми.

Други изследвания показват, че дислексиците се справят по-успешно при семантично подобни стимули, отколкото при фонологично сходни такива, за разлика от нормолексиците. Също така, дислексиците използват в по-голяма степен визуалния код в паметта за сметка на фонологичния.

Фонологичните умения на децата се изследват и във връзка с хипотезата, че усетът за рима и алитерация може да е от значение за развитието на четивните умения. Според тях дислексичните деца показват ниски резултати при очевидно прости задачи за откриване на римувани думи или посочване на неримуваната дума в кратка серия от вербални стимули.

Хипотезата за фонологичен езиков дефицит при дислексия поражда много спорове в изследователските среди. Редица изследвания доказват, че не съществува такъв специфичен дефицит при дислексичните деца. Тези автори смятат, че взаимодействието е в обратна посока, като придобиването на грамотност е ключов фактор за развитието на метафонологична способност, при която фонемите и техните варианти се разбират като абстрактни категории, които могат да бъдат отнесени към съответни графични знаци. По всяка вероятност дислексичните прояви са по-скоро свързани с дефицит в тази способност, изискваща развитие на металингвистично познание за езика, тъй като се смята, че до постъпването на детето в училище то не само е овладяло артикулацията на трудните говорни звукове в езика, но и фонологичната система от правила и изключения на възрастните носители на същия език. Още повече, че много често в клиничната практика се демонстрира правилна употреба на фонемите и фонологичните правила в устната реч, като специфичният дефицит се проявява в нейната писмена форма.

От друга страна, ако приемем хипотезата за водещ фонологичен дефицит, допускаме, че основните грешки при децата с дислексия са свързани предимно с графемо-фонемното съотнасяне, а не толкова с графемното разпознаване.

Въпреки това специфичният фонологичен дефицит при дислексия не може да бъде напълно отречен. Той обаче би трябвало да се разглежда по-скоро в контекста на развитие на металингвистични способности, връзката му с другите области на езиково функциониране. По правило, децата с дислексия демонстрират фонологични езикови дефицити предимно в писмената си реч, за сметка на сравнително добро езиково функциониране в устната.

Фактори на средата – Още като бебета децата получават малко стимули за тялото, тъй като обличането и смяната на бебешките дрешки стана по-просто. Ето защо има и по-малко неврологично стимулиране. Също така децата пълзят по- малко, физическата им активност намалява. За сметка на това те получават стимули визуално като стоят цял ден пред телевизора, видеото, електронните игри и компютъра. Вербалното развитие също не се стимулира много. Родителите, бабите и дядовците предпочитат да включат телевизора, вместо да прочетат вечерната приказка. Като резултат първичната способност на детето да обработва последователни лингвистични елементи и да формира идея не се развиват в необходимата степен.

Д-р Екатерина Тодорова

 

Д-р Екатерина Тодорова е главен асистент в Нов български университет. От 1995 г. е магистър по логопедия, от 2005 г. е доктор по психология. Автор е на монографиите „Диагностика на езиков дефицит при дислексия“ (2005), „Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене“ (2007), „Артикулационни нарушения“ (2009), „Специфични артикулационни нарушения през детството“ (2013).  Член е на управителния съвет на „Институт за психично здраве и развитите“ – София и “ Българска асоциация по дислексия“. Автор е на единствената в образователната система в България „Програма за идентификация, обучение и оценяване на студенти с дислексия“ в Нов български университет.

1 коментар към статиятаДобавете коментар
  1. Благодаря ви за тази подробна статия.Като че ли ние хората не сме свикнали да виждаме нещо по различни от традиционното и масовото и ако видим нещо,което се различава дори и с някакви малки движения или говор или каквото и да е било дори и в начин на обличане,веднага си казваме, че има проблем. Това не е така, това е пълна глупост, всички сме еднакви, носим една душа.Много са важни факторите на средата както и вие добре ни пишете, средата от деца влия на нашият по бъдещ живот и това как се отнасяме към хората.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД