Как мозъкът ни различава смеха

Мозъкът правилно разбира смеха.

 

Когато човек слуша смях, не се замисля дълго  и разпознава емоциите веднага – дали ни гъделичкат, дали изпитваме радост или ни се присмиват. Колко различно мозъкът ни преработва тази информация, която звучи толкова подобно, става ясно от изследване на германския учен Дирк Вилдгрубер и екип, публикувано на 8.5.2013 в специализирано списание.

Плъховете и маймуните също се смеят

Смехът е една много стара форма на невербална комуникация. Даже плъховете се смеят, когато биват гъделичкани. Този смях не може да бъде чут от човека, но животните използват този сигнал при игра и за ориентация.

Смехът се среща и при много нечовекоподобни маймуни. Те се смеят при игра на хващане на плодове и това за тях е сигнал за похвала – така се увеличава готовността на родителите и по-старшите братя и сестри да играят с малките. Когато те си играят и се смеят, родителите са по-скоро готови да ги оставят да продължат.

От еволюционна гледна точка най-старият тип смях възниква при гъделичкане. При човека са се наслоили още много форми на смеха, които изпълняват различни комплексни функции. Смехът в социума е един силен сигнал, който може да реши дилемата между приемане на индивида и неговото изключване от групата.

Смях на актьори

За целите на изследването на двадесетина пробанди е пускан запис на смях от професионални актьори, при което е наблюдавана мозъчната активност. При това се оказва, че при слушане на смях, възникнал при гъделичкане, се активира област в мозъка, отговорна за преработката на комплексни акустични сигнали. При сърдечен или подигравателен смях се активират региони, които определят намеренията на другия човек.

Обяснението на учените е, че еволюционно старата форма на смеха е вградена по различен начин от другите форми на смеха. Даже при сърдечния и подигравателния смях има разлика – различните центрове се активират приблизително по един начин, но връзката между центровете никога не се активизира. С други думи, човек възприема съвършено безпогрешно каква емоция изразява смехът. За това не са нужни образи, достатъчна е само акустичната информация. Активирането на различните центрове е потвърдено с магнитен резонанс.

Следвща стъпка: изследване върху пациенти с фобии

Изследването е важно за психиатрични пациенти, главно страдащи от фобии. При депресия и шизофрения интерпретацията на невербалната комуникация също често е нарушена. Затова експертите се стремят да разберат как мозъкът на такива пациенти преработва смеха. Надеждата е да се даде повече информация за преработващите центрове, за да може чрез психотерапията те да се активират. До въвеждането в практиката обаче, ще трябва да мине още много време.

 

 

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД