За параноята практично

Кой ли ме дебне!...

Кой ли ме дебне!…

Параноята се определя като психично състояние, характеризиращо се с повишена тревожност и ирационален страх, съчетано с мания за преследване и/или придружено от фанатична вяра в конспирация. Това е болестно състояние, при което човек има усещането, че някой непрекъснато го следи и преследва, крие се, ограничава социалните си контакти.

В медицината терминът означава психично заболяване, характеризиращо се със специфична система от илюзии, без нарушения на когнитивните функции.

Всеки може да изпадне в заблуждение, но психично здравият човек коригира информацията за заобикалящото го. Параноикът  не успява да коригира отношението си към очевидни неистини. Тези неистини могат да се отнасят до това , че го преследват, че  го тровят, че му изневеряват, че го гледат особено, и др.

Малко история – думата параноя (παράνοια)  е от гръцки произход и означава неправилно разбиране, т.е. неправилно тълкуване.. В преносен смисъл означава просто „побъркване”. В по-ново време под парноя се разбира система от убеждения, които се различават от реалността. С навлизането на МКБ 10 (десета ревизия на международната класификация на болестите) параноята се приема за личностно разстройство. Човек възприема реалността изкривено, подозрително и непоколибимо вярва в това. Такива хора проявяват следните симптоми:

  -Повишена чувствителност към преживяване на неудачи и неуспехи, прекалена чувствителност към унижение и отблъскване, прекален страх за живота и бъдещето си.

   -Злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност.

    -Мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, например техни неутрални и дори приятелски действия превратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни.

   -Борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация.

   -Склонност към патологична ревност.

   -Свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света.

По- интровертният, т.е по-затворения в себе си вариант на „параноиците” са хора с малко приятели извън тесния семеен кръг. Те са студени, резервирани, не изпитват особено удоволствие от близки лични взаимоотношения и често нямат желания за сексуални преживявания. Реагират с безразличие при похвали или критики от околните. Забелязва се склоннст към фантазиране и самовглабяване, като избягват социалните и междуличностни контакти.

Причината  за появата на параноично състояние не е известна.Допускат се наследствени фактори или негативни събития в ранното детство.

Често в нашето ежедневие се срещаме с хора непоклатимо

убедени в определена идея. Психически здравият човек постоянно

чрез борба на мотиви и противомотиви отново подлага тази идея

на съмнение. При параноята, тази съпоставка на усещания и доводи

липсва и твърдо се приема идеята. Тя става догма и определя

поведението на индивида.

 Повечето хора са гъвкави, широко скроени, приемат и други гледни точки.

Така изработват своя гъвкава концепция. При параноята концепцията

е непоклатима и често против другите. Ето как се проявява тя в ежедневието ни:

          -В политиката – параноята води до краен реакционизъм и шовинизъм, насаждане на расизъм, антисемитизъм, полова дискриминация и др.

-          В общуването – страх от преследване, урочасване и омагьосване, заговор, покушение, отравяне…

-          В спорта – крайно агресивни и фанатизирани състезатели и привърженици .

-          В загриженост за здравето – хипохондрия, анорексия / на вид болезнено слаби хора имат параноичната убеденост, че са дебели/, вяра в несъществуващи болести, твърдения за лекарски грешки, изобретяване на панацея за лечение на рак…

-          В партньорството – твърда убеденост в изневяра, или усещане ,че някой друг е влюбен в теб, (а той не знае),т.н. еротоманна параноя.

-          В науката- в параноя за конспирацията или фалшива история, фалшива медицина, псевдонаучни течения , за нереализуеми изобретения, за гениални идеи и т.н.

       -    В професията – параноя за голям майстор, лечителска налудност, че може всичко   да лекува,  и др.

       -     В религията – духовна параноя за богоизбраност, за гуру, духовен псевдоводач и др.

       -     Към съдебната система – кверулантна параноя (основава се на идеята на болния, че негови близки, обществени структури и техните ръководители му причиняват морални, правни и материални щети.) Проявява се като склонност за  постоянни жалби и съдебни дела , постоянно чувство за несправедливост.

Може да има още: тревожна , емоционална параноя, маниакална параноя, религиозна параноя, хипохондрична параноя към болести, лечителска параноя, параноя в старческата възраст,  и всякаква друга.. Всяка област от живота може да се превърне в система от налудна убеденост.

     Да, тези неща са част от реалността на всеки от нас, но психически здравият ще съпостави фактите, ще се опита да разбере другия, ще коригира себе си, ще търси вариант да разгърне творческия си заряд, за да разреши ситуацията.

Параноикът  упорито ще отстоява мнението си с опасност за другия човек до степен, че може да му навреди. Може постоянно да го обвинява за проблемите си, да го тормози, да разруши имущество, да се саморазправя. Има хора, които водени от натрапчиво желание за промяна разрушават съществуващи връзки, напускат семействата си, дом, работа, родина  категорично убедени, че всички са виновни за неуспехите им…

 

Употребата на психоактивни вещества като кокаин, алкохол, марихуана , както и някои заболявания като епилепсия и  депресия са предразполагащи към параноя.

Как се разболяваме ? – Това е сложен психологичен механизъм на превръщане на определени неврони в доминантни. Тази група неврони заглушават коригиращите механизми и определено твърдение става единствено и не подлежи на съмнение, т.е. не подлежи на корекция.

 Прогноза – ако параноята не се лекува, прогнозата е лоша.Понякога това състояние предхожда проявата на шизофрения. Няма да ви мине без лечение. Параноикът ще заблуди останалите около себе си. Това става по психологичните  закони на конформизма. Ще промени начина си на живот до степен, че няма да може да се сработи в социума, ще се изолира. Възможно е да навреди на останалите хора. Да ги измами несъзнателно или по-лошото -да ги нарани физически. Често параноикът е обсебен от една тема и в тази област е конфликтен, а в останалите области на живота може да има правилно и добро отношение.

 Лечение има, то се провежда по био- психо-социалния модел. Това означава медикамент, подкрепен с психотерапия и психокорекция.По-леките случаи не се лекуват медикаментозно. И е нужна социална помощ, политика на социална подкрепа за клиента, ползващ корекционна програма. Този модел е трудно приложим в България поради лоша политика в здравеопазването. Но специалисти, които лекуват параноя в България има. Има добри екипи, но както всяка добра работа и тази е скъпа.

 Често в моята практика се срещам с параноидната шизофрения, която е по -тежката степен на параноя. Тук нещата стоят по-лошо. Това е тежко заболяване. Лечението е предимно биологично, прогнозата за оздравяване е по-неблагоприятна. Но параноидната шизофрения е съвсем друга тема.

Автор:Д-р Яни Стефанов

1 коментар към статиятаДобавете коментар
  1. imam problem ss
    zinami parania diagnoza ot lekari ne mozida verva nalekari i za tova strada i desteritskata na 8 gydini .ne mozi da e obedime da bzemi lekartva kakvo mozi da naprabi natekoba sityatsia
    .

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД