От какво боледуват зъбите

Така изглежда човешки зъб отвътре. Сн. Уйкипедия

Заболяванията  на твърдите и на меките тъкани на зъба възникват не само вследствие на неблагоприятни външни въздействия като механична травма, химически вещества, стрес,  физически фактори, в това число и радиация, а и при заболявания на някои органи и системи на организма , особено на храносмилателната система и нарушения в обмяната на веществата.
Не е без значение и наследствеността, както и диетата , а понякога лекарствата , приемани при някое заболяване, също могат да увредят зъбите . Важен фактор за здравето на зъбите е и наличието на флуор в питейната вода.
Зъбите боледуват при  излишък или недостиг на флуор , като за норма се приема 1 мл/л. Официално се твърди, че дефицитът  на флуор уврежда структурата на емайла и вследствие на това се появява кариес. Излишъкът на флуор предизвиква флуороза.

Най-важният фактор за здравето на зъбите все пак си остава хранителният режим.
Ще подкрепим това твърдение с примери от книгата на д-р Уестън Прайс „Nutrition and Physical Degeneration“ („Хранене и физическа дегенерация”).
Той е изследвал зъбите на различни  и в различна степен изолирани от цивилизацията общности  като  ескимосите, индианците, австралийските аборигени, различни африкански племена, в Перу, във високопланински селища в Швейцарските Алпи  и на още много други места.
Оказва се, че тези хора не боледуват от кариес. В някои от тези общности кариесът е под 1%, а в други от тях имунитетът срещу него е 100%. Поради своята географска изолираност тези жители на планетата консумират храна , придобита в собствените им региони, малко обработена, сезонна и почти винаги прясна.
Щом обаче, започнат да се хранят с храна от ‘цивилизования” свят техните зъби много бързо се развалят.
За разлика от тях в развитите страни много рядко може да се срещне човек без пломба или друг проблем със зъбите. Статистиката?
В България последното сериозно  проучване на оралното здраве на населението е правено през 1968 г.Частично такова е направено през 1982 г. в няколко големи града на страната.
От резултатите, получени при епидемиологичните  проучвания с научна цел на 1 000 деца от София и Русе е установено, че децата на шестгодишна възраст имат средно 6 напреднали кариеса и още 4 начални. Над 80 % от децата на тази възраст са засегнати от кариес  като 9 % са с кариес на постоянните зъби, макар да са пробили току – що, а 88% от децата са с кариес на временните зъби. При децата на 12 годишна възраст е установено, че 80 % от тях са засегнати от кариес. Интензитетът на зъбния кариес е 4,3 ,  което означава, че едно дете има средно 4,3 засегнати от кариес постоянни зъби. Ако към тях се включат и кариесите на емайла, които са обратими, данните сочат средно 7 засегнати зъби (Пенева М., „Пътят за преминаване от оперативно към неоперативно превантивно лечение на зъбния кариес”, докторска  дисертация , 2008 г.).
След това подобно изследване не е правено до 2009 г., когато бе обявено, че са осигурени средства за мащабно национално проучване на състоянието на зъбите при децата и изготвяне на национална програма за профилактика.

Националната  програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до  18 г. в България 2009 – 2014 г., която е приета с Протокол № 15 на МС от 16.04.2009 г.вече е в действие. Една от дейностите заложени в програмата, която се реализира през 2010 г. е  „Национално епидемиологично проучване за състоянието на оралния статус на деца от три възрастови групи”. Целта на проучването е да се установи разпространението и честотата на зъбния кариес, разпространението на заболяванията на пародонта, зъбната флуороза, зъбночелюстните деформации и да се оцени оралнохигиенния статус при деца от три възрастови групи. Общият брой на прегледаните деца за страната е 20 160. Прегледани са деца на възраст 5-6 години, деца на 12 г. и на 18 години. Обхванати са 28 –те области в страната, по 720 деца от всяка област (360 деца от всеки областен център и 360 деца от неурбанизирани населени места), избрани на лотариен принцип. Предстои обработка и обобщаване на резултатите от извършените прегледи и анализиране на данните от епидемиологичното проучване.
Най-разпространените заболявания на зъбите
Кариес: Появата на кариес е патологичен процес , който се изразява в деминерализация и последващо разрушаване на твърдите тъкани на зъба. Зъбният кариес е едно от най-често срещаните заболявания у съвременния човек и засяга над 95 % от хората. Кариесът се развива в минерализираните зъбни структури, като започва с деструкция на зъбната повърхност. Той постепенно разрушава зъбите, затруднява дъвченето и нарушава естетичния вид на лицето. Неговите усложнения са причина за редица общи заболявания.
Зъбният кариес се развива под плътна бактериална маса, наречена зъбна плака. Многофакторната характеристика на болестния процес създава затруднения в изясняването на неговия произход.
При временните зъби се развива кариес на емайла (начален и повърностен) и на дентина (среден и дълбок). Заболяването протича остро или хронично. При средния кариес децата чувствуват болки при химично дразнене (сладко, кисело). Болките от химични, физични и термични дразнения са по-силно изразени при дълбокия, остро протичащ кариес.
Кариесът на детските зъби се лекува чрез флуоризация и реминерализиращи разтвори, импрегниране  със сребърен нитрат и пломбиране.
Кариесът на постоянните зъби също се локализира в емайла, дентина и цимента. Протича остро или хронично. Според дълбочината може да бъде повърхностен, среден, дълбок или много дълбок.
При повърхностен кариес в началото няма болка. По-късно се появява болка от химични и физични дразнения /сладко, кисело, студено/.
При средния кариес деструкцията преминава емайло-дентиновата граница. Оформя се кариесна кухина покрита с хранителни остатъци. Болката се усилва. При дълбокия кариес пулпата е отделена с тънък слой дентин.
При локалното лечение на зъбния кариес първо се отстранява кариесната маса, след което се въздейства с медикаменти и накрая се възстановява    анатомичната форма на зъба посредством различни материали с биологочна поносимост.

Пулпит:Зъбната пулпа променя своята структура и функция под влияние на вътрешни и външни вредни въздействия. По-чести увреждания на пулпата са атрофия, дегенерация, некробиоза и некроза. Причините са бактериално-токсични, химично-токсични, термични и травматични. Некрозата на пулпата представлява необратимо състояние. При допълнителна инфекция умъртвената пулпа преминава в гангрена.
По своето възникване и протичане се различават няколко форми на пулпита: остър серозен частичен пулпит, остър серозен цялостен пулпит, остър гноен частичен пулпит,

Периодонтит: Възпалителните заболявания на периодонциума (околозъбната обвивка) се причиняват от микроорганизми и техните токсини, от травми, химиотоксични и други фактори. Те протичат остро и хронично. Острият периодонтит се характеризира с отделяне на възпалителна течност , а хроничният периодонтит – с разрастване на тъкан като защитна реакция срещу причинителите на болестта.
Възпалителният процес по-често се локализира около върха на зъбния корен.
Периодонтитът обикновено протича като ограничено локално заболяване с деструкция на околозъбната обвивка, понякога и на съседната алвеоларна кост, което нарушава функцията на зъба. Острият периодонтит представлява усложнение на заболявания на твърдите тъкани и пулпата на зъба (кариес, пулпит, гангрена).
Микроорганизмите и техните биопродукти попадат в околозъбната тъкан през кореновите канали. Характерът на възпалителния процес зависи активността на микроорганизмите и защитните сили на организма. Остър периодонтит се развива при масивна инфекция и намалени защитни сили на организма.
При остър периодонтит болният се оплаква от постоянна, спонтанна, локализирана болка, която се усилва нощем. Болката се усилва и при дъвчене на твърда храна. Острият гноен периодонтит се изявява със силна болезненост при докосване на зъба и пулсираща болка, която изчезва едва след изход на гнойната екскреция по естествен път или след лечение. Телесната температура понякога се повишава до 38 градуса С, а подчелюстните лимфни възли са увеличени и болезнени при опипване.
Хроничният периодонтит се развива като последица на остър периодонтит, след изтичане на възпалителния екскрет, на маляване на активността на инфекцията, хронична травма и добра устойчивост на организма. В резултат настъпва фиброза с грануломатозно разрастване, локализиран гранулом, коренова киста и хронифициране на периодонтита. Хроничният периодонтит протича без особени оплаквания и обикновено се открива едва след рентгеново изследване.
Лечението на гранулома е консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в механична и химична обработка, дезинфекция и запълване на кореновите канали. При неуспех се провежда хирургично лечение – отстраняване на гранулома и възстановяване на физиологичното равновесие.
Гингивит: Възпалението на венците (гингивит) протича с поява на тъканна течност , увреждане на тъканите и разрастване. Гингивитът бива първичен, когато възниква под въздействието на локални фактори /инфекциозни, термични, химични и др./ и вторичен, когато представлява признак за общо заболяване.
Катаралният гингивит се появява под въздействието на зъбни плаки, зъбен камък, остри краища на счупени коронки, корени, неправилно изработени пломби и протези.          Симптоматичен катарален гингивит възниква  при редица кръвни, инфекциозни, алергични и други общи заболявания. Възпалението на венците протича остро или хронично. Острото възпаление се проявява с лек сърбеж, болка при докосване на венечните папили, кървене с повишено слюнкоотделяне. Хроничното възпаление протича с по-слаби прояви. По-рядко се среща гноен гингивит, обикновено като бактериално усложнение, с подуване, зачервяване, поява на ранички и абсцеси, подуване на регионалните лимфни възли.
Често се среща язвен гингивит. Той има инфекциозен произход. Острият язвен гингивит започва с нощна болка от невралгично естество и поява на язви. Папилите на венеца некротизират и се покриват със сиво-жълти налепи.
Телесната температура се повишава, болните са отпаднали. Най-често той се развива в хода на вирусно заболяване.
Хипертрофичният гингивит се среща предимно в млада възраст, у бременни, сред епилептично болни. Той се изявява с подуване на венците. Постепенно се образуват малки възелчета, гладки и меки, които лесно кървят. В по-късния стадий на болестта възелчетата се уплътняват и не кървят.
Лечението на гингивита започва с премахване на локалните дразнители, особено на зъбния камък.
При  възпаление се прилагат антисептици, витамини, подходящи средства за изплакване, зъбни пасти. Гнойният и язвеният гингивит изискват специализирано стоматологично лечение, което включва анестезиране и почистване на зъбния камък, медикаментозно обработване на язвичките, превръзки, прилагане на антибактериални и антигъбични препарати.

Пародонтоза: Пародонтитът (пародонтоза) е често заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите. Болестните промени обхващат тъканен комплекс (венечна папила, венечен край – маргинален пародонт, алвеоларна част, цимент на зъба и самия зъб).
Най-често причини за пародонтит са продължителни травматични фактори: обилно натрупан зъбен камък, неправилно изработени пломби, коронки, мостове и други протези, нарушения на контакта между зъбите, неправилно положение на зъбите (малпозиция) и други. При такива състояния се създава възможност за травмиране на пародонта от храната, навлязла в междузъбното пространство.
Локализираният пародонтит обхваща отделните зъби. Измененията в тъканите на опорно – държащия апарат са едностранни или ограничени на мястото на действащия фактор. Много често действието на локалния фактор се съчетава с травматичното  действие на зъбния камък. Венецът се отдръпва и оголва корена. Понякога коренът се оголва чак до върха. Възпаленият венец е хлътнал, тъй като е останал без костна основа. Венечният ръб е задебелен. Във венечния джоб има отложен зъбен камък и разраснала се гранулационна тъкан.
Рентгеновата снимка показва едностранно или двустранно разреждане на междузъбните костни преградки с едновременно образуване на костен джоб. При другите зъби липсват изменения.
Генерализираният пародонтит представлява сериозен проблем в стоматологичната практика. Той се среща в млада и средна възраст. Появява се зачервяване на венците, които често кървят, оголване на зъбните корени. В по-напреднал стадий венците отделят гноен секрет с неприятна миризма, зъбите стават нестабилни, дъвченето се затруднява. Наблюдава се ветриловидно разреждане на зъбите.
Лечението на парондотита се провежда от стоматолог.

Зъбен камък: Зъбният камък е минерализирана зъбна плака. Зъбната плака е меко аморфно отлагане по зъбните повърхности. Когато плаката е в малко количество в началото на образуването й,  тя е безцветна и невидима за окото. Зъбния камък рядко се среща при деца и по- често при възрастни. Сам по себе си той не е патогенен, но неговата грапава повърхност е идеално място за развитие на патогенни микроорганизми. Порьозната му структура го прави резервоар на токсични бактериални продукти, вредни за съседните венечни структури. Ето защо от дълбока древност са търсени методи за отстраняването му.
Редовното почистване  на зъбния камък ( от стоматолог ) и недопускане натрупването  на плака е гаранция за здрави зъби и свеж дъх.

1 коментар към статиятаДобавете коментар
  1. Поредната гавра на здравната каса е че за всички възрастови групи от населението касата плаща частично едни и същи процедури – 2 пломби и 1 вадене на зъб. Зъболекарите не еднократно са искали това да се промени, тъй като повечето възрастни хора нито имат зъби за вадене, нито за пломбиране.!!!

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД