Заключена надежда – диагноза рак

Ракът е винаги една потресаваща диагноза, не само за самите засегнати, но и за техните близки и приятели. В началото на 20 век, това заболяване стои на 7-мо място като причинител на смърт, днес е на второ, след сърдечно – съдовите заболявания. И все пак  диагнозата рак не означава автоматично смъртна присъда. Ежегодно по света се разболяват от рак около 11 000 000 души с тенденция на увеличаване, а към 50% от болните успяват да се излекуват, също така с тенденция на увеличаване, основно поради нарастващите възможности за ранно диагностициране на заболяването и усъвършенстването на терапевтичните методи. След половин век изследвания в тази област и търсене на лек срещу болестта, за съжаление все още не е открито универсално лекарство или метод за лечение, причина за което в голяма степен е многообразието на раковите заболявания, както и различните фактори,  предопределящи възникването и развитието им. Все по-често обаче, специалисти започват да гледат на някои видове рак (напр. на дебелото черво, на лимфните жлези или някои видове левкимии) като на хронично заболяване, където надеждата се крие не в това пациентът да бъде окончателно излекуван, а животът му да бъде удължен с години, често и с десетилетия, подържайки същевременно, най-често медикаментозно, и едно приемливо качество на живот. Имайки предвид, че най-често ракът се изявява в третата възраст, подобна гледна точка, особено в случаите, когато болестта преминава без изявени физически усложнения също допринася за по-лекото приемане на диагнозата рак. От друга страна конвенционалните методи на лечение, а имено – хирургичната намеса, лъче- и химиотерапия, медикаментозното лечение, все по-често биват съпътствани от природни и алтернативни методи на лечение, например приемане на различни хранителни добавки, действащи от една страна като имуностимулатори, от друга спомагащи за облекчаването на множеството странични негативни ефекти от конвенционалните методи на лечение. Също така изследванията на рака продължават, откриват се нови техники и уреди за тяхото прилагане (галванотерапия, хипертермично въздействие).  Не на последно място стои и фактът, че в случаите когато ракът не е генетично обусловен, предизвикан от вирус или от конкретно замърсяване на околната среда, причина за възникване на болестта, както и начин за нейното лечение е начинът на живот. Методи като йога, здравословно хранене, движение на открито и практики за намаляване на стреса влияят както превантивно, така и подпомагащо лечението.

От голямо значение в борбата срещу рака е познаването и разбирането на това заболяване, на механизмите му, на неговите силни и слаби страни. Още Конфуций е казал, че за да победиш врага си, трябва да го опознаеш. За незасегнатите от него това познание е важно, за да се предпазят, за засегнатите и техните близки,  – за да увеличат шансовете за излекуване. Въпреки многообразието и сложността си, ракът има своите общи характеристики и процес на развитие. Това, което се знае е, че преди всичко ракът е заболяване на клетката. Клетката е базата на живота – от най-микроскопичните едноклетъчни организми  до човека, изграден от десетки хиляди милиарда клетки. Сложността и съвършенството на структурата и все още не са напълно разгадани от науката. Четири съставки на клетката имат основна роля при образуването на рака – ядро, протеини, митохондриум и клетъчна мембрана. Ядрото съдържа генетичната информация, от там се издават команди и се регулира адекватното поведение на клетката при промяна на средата чрез изработването на протеини. Протеините отговарят за доставянето на необходими вещества от кръвообращението, информират за промени в средата, превръщат хранителните вещества в енергия и т.н. Много от тези протеини са така наречените ензими, които имат свойството да превръщат ненужни субстанции в жизненоважни за клетката вещества. Редица ензими дават възможност на клетката да се напасва на промени в средата, влияейки по определен начин върху функцията на други протеини. При обработката на информацията, на нареждането, идващо от ядрото на клетката, от съществено значение е да не бъде допусната нито една грешка. Тумори могат да се получат вследствие на грешка при образуването на протеините и особено на ензимите. Митохондриумът е мястото, където хранителните вещества (захар, протеини, липиди) биват преработвани в клетъчна енергия. За гориво при този процес служи кислородът и това води до образуването на токсични отпадъци, наречени свободни радикали. Тези отпадъчни продукти могат да предизвикат изменения (мутации в гените), които да доведат до грешки в образуването на протеините. Клетъчната мембрана се състои от липиди и определени протеини, които обграждат като стена самата клетка с цел, всички протичащи процеси в нея да останат концентрирани на едно място. Тя действа като преграда между клетката и външната среда и има филтрираща функция, като допуска само необходимите на клетката вещества. Съдържа протеини, наречени рецептори, които усещат промени в кръвообращението и предават кодирани съобщения на клетката, за да може самата тя адекватно да реагира на тези промени. От жизненоважно значение за клетката е да разчита правилно тези съобщения. В момента, в който изгуби точна представа за това какво се случва извън нея, тя загубва насоките си и започва да се държи индивидуално, без да се интересува от това какво се случва с другите клетки. Това опасно поведение може да доведе до рак.
В течение на милиарди години, клетката претърпява огромно развитие, напасвайки се на резките промени във външния свят, така че да си създаде възможно най-големи шансове за оцеляване. Възможността за приспособяване, клетката дължи на умението да модифицира гените си, произвеждайки протеини, устойчиви на външни влияния. Когато една клетка усети, че за да се преодолее един проблем от предимство би било да се променят заповедите, тогава тя го прави. Този процес се нарича мутация – един от природните закони на оцеляването. При многоклетъчните организми, оцеляването на цялото е закодирано във всяка една от съставящите го клетки, ето защо измененията (мутациите) трябва да бъдат от предимство за целия организъм, а не само за една единствена клетка.
Имайки предвид фактът, че човешкото тяло съдържа повече от 60 000 милиарда клетки, които трябва да работят в синхрон една с друга, е очевидно, че не винаги и не всяка една е в състояние да изпълнява строго функциите си. В момента,  в който една клетка стане жертва на външна агресия, било от вирус, от някоя канцерогенна съставка или от твърде голямо количество на свободни радикали в кръвта, тя се чувства предизвикана да промени гените си, за да преодолее или устои на атаката. В този случай клетката въстава, като забравя, че е част от цялото. Човешкият организъм е подложен ежедневно на подобни атаки и затова  „добрите намерения” на тези клетки са строго регулирани от две правила. Първото гласи, че репродукцията на клетките не е разрешена, ако не е с цел да замести мъртва или повредена клетка. Второто: ако е открита повреда в структурата на клетката, особено на генетично ниво и нарушенията са големи, клетката трябва да се самоунищожи (процес наречен апоптоза). По този начин въстаналите клетки биват елиминирани. Не винаги обаче тези команди биват безпрекословно изпълнявани , някои клетки успяват чрез генното си модифициране да заобиколят правилата и чрез по-нататъшното си делене да създадат тумор. Това са клетки, които започват да се грижат само за своето оцеляване, вместо за оцеляване цялото на организма.
Трансформацията на клетката не означава непременно образуване на рак. Човешкото тяло съдържа ракови клетки в определена норма, а повечето хора имат микроскопични туморни образувания. Тумор от латински означава оток и се дели на злокачествен и доброкачествен. Когато едно туморно образувание се определи като злокачествено, тогава диагнозата се нарича рак. Клетките са особено чувствителни при делене и обикновенно имунната система успява да се справи с мутиралите клетки и да  ги държи в допустимата норма.
Възникването на рака трябва да се разглежда като един постепенен процес, разгръщащ се в течение на години, даже десетилетия, преди да се прояви чрез определени симптоми. Това дава изключителната възможност да се въздейства на образуването му в различните фази на развитие и да се попречи на превръщането на една мутирала клетка в завършена ракова клетка. Всеки вид рак бива предизвикан от различни фактори, но и всеки минава през сходен процес на развитие, който изследователите обобщават в три основни етапа: Начален – (Инициация) , Производствен (Промоция) и Напредващ (Прогресия).
Начална е фазата, в която дадени клетки мутират под въздействието на ултравиолетови, рентгенови и гама лъчи, някои канцерогенни добавки в храната – оцветители, консерванти и вкусови подобрители, определени вируси като напр. Хепатит В, или вследствие на тютюнопушене, продължителен нездравословен начин на живот, силен или постоянен стрес. Те все още не са ракови клетки, но ако продължително време биват излагани на въздействието на съответните канцерогенни вещества и причинители, съдържат потенциала да станат такива. От друга страна, чрез вещества, доказано съдържащи се в някои храни, потенциалните туморни клетки може да бъдат държани така да се каже в състояние на сън и по този начин да се предотврати превръщането им в туморни клетки.
Във фазата на промоция, настъпилата мутация, отговорна за промяната функцията на протеините, води до неконтролирано размножаване на съответната клетка и я прави неунищожима (безсмъртна). Това е процес, който може да продължи между 1 и 40 години.
При прогресията , изменената клетка си извоюва независимост и развива способност да  се отделя от основния тумор, да навлиза в лимфите или кръвоносните съдове, да циркулира чрез кръвообращението, да нахлува в съседни тъкани и дори да се разпространява в различни от своята тъкани, създавайки т.нар. метастази. Всички ракови образувания достигнали този етап на развитие притежават няколко общи характеристики, определящи рака в напреднал стадий:
- Хаотичен растеж и неконтролирано размножаване.
- Възпротивление срещу заповедите за прекратяване на деленето, издавани от съседните клетки, в момента, в който разпознават опасност.
- Отказ от самоунищожение, в който контролът упражняван от защитните механизми бива изключван.
- Способност за създаване на нови кръвоносни съдове чрез ангиогенеза, чрез което се осигурява жизненонеобходимото за растежа на клетките снабдяване с кислород и хранителни вещества.
- Достигане стадий на безсмъртие. Мутиралата клетка не подлежи на унищожение според обичаните механизми.
- Умение да нахлува в различни органи на тялото и да се настанява в тях, първоначално пространствено ограничено, а впоследствие и под формата на метастази.
Когато ракът  вече е налице като заболяване, се разграничават четири стадия на развитие.
В първия стадий, ракът е ограничен в органа, в който е възникнал. Във втория има метастази в съответстващите лимфни възли. В третия е засегнал съседни органи, а в четвъртия образува далечни разсейки.
Както се вижда, възникването на рака не е внезапно, а е резултат от един дълъг времеви процес. За да се превърне една клетка, предизвикана от дадена канцерогенна субстанция в ракова, тя трябва да преодолее множество и разнообразни препятствия, които стоят на пътя и в процеса на развитието и. От съществено значение е, че тези клетки в продължение на години и даже десетилетия са изключително раними и само много малко от тях успяват да достигнат стадий на злокачественост. Тази слабост дава възможност да се въздейства на развитието им и да се предотврати появата на рака.
Според актуални научни изследвания и статистики само 15% от раковите заболявания са генетично обусловени, около 5 % са причинени от инфекции, 5 % са вследствие на професионални рискове, само 2% доказано се дължат на замърсяването на околната среда (макар в следствие на силно радиационно облъчване, поради инкубационния период на развитие на рака, процентът може и да е реално по-голям), към което косвено може да се причисли и увеличения достъп на ултравиолетовите слънчеви лъчи – причинител на рак в 2 % от случаите. Останалите 70% фактори за развитието на ракови заболявания се определят от начина на живот, а именно: 30 % се дължат на тютюнопушенето, 30% -  на неправилно и некачествено хранене, на наднормено тегло – 5%, на злоупотребата с алкохол и наркотици -  общо 5%. Тези изследвания доказват, че до голяма степен изборът е в нашите ръце. Съзнанието за това е огромна стъпка в борбата срещу рака и в личен,  и в глобален план.
Автор: Вирджиния Крефт
Библиография:Prof.Dr.med. Richard Beliveau, Dr.med. Denis Gingras „Les aliments contre le cancer“ Labor für Molekularmedizin Hôpital Sainte-Justine und Universite du Quebec in Montreal

1 коментар към статиятаДобавете коментар
  1. Много тежко и неприятно заглавие и тема и …действителност.Благодаря че ни пишете и споделяте с нас.Има много хора,които страдат от тежки заболявания и е жалко, че държавата не се грижи за тях, в крайна сметка няма никой застрахован…Хубаво е да можеме да се информираме малко повече за тези симптоми и като цяло как с възпротивление срещу заповедите за прекратяване на деленето, издавани от съседните клетки, в момента, в който разпознават опасност.Организмът е сложна машина,която макар и след толкова години изучаване все още няма открити лекарства за всички болести,коти ни сполетяват.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД