Захарен диабет

Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, което се разпознава чрез повишените нива на кръвната захар. Под  това название са обобщени тези нарушения в обмяната на веществата, които водят до неправилна регулация на нивото на захар в организма и продължителни увеличени нива на концентрацията на глюкоза в кръвта .
Думата “Диабетес” идва от древногръцки език и означава “минаване през”, тъй като един от най-характерните симптоми на заболяването е неутолимата жажда, водеща до постоянно приемане на течности и отделяне на големи количества урина. Днес пълното наименование на болестта е “Диабетес Мелитус”. „Мелитус“ идва от латински и означава “сладък като мед”. Словосъчетанието “Диабетес Мелитус”, или иначе казано  “медено сладка урина”, е свързано със сладкия вкус на урината на болните, който е документиран първоначално от индийски лекари още през седми век. В Европа този признак на болестта е бил открит стотици години по-късно – през 1679 година английският доктор Томас Уилис забелязал, че урината на хората, страдащи от диабет, е “чудно сладка”.
През 1889 немският патолог Пол Лангерханс описва подобните на острови клетъчни формации в човешката задстомашна жлеза, които днес носят неговото име, без да знае нищо, свързано с функцията на тези клетки. В същата година  немските физиолози Йозеф фон Меринг и Оскар Минковски успяват да докажат връзката между панкреаса и диабета. Чрез премахването на панкреаса на куче те предизвикали диабет по изкуствен път.
През 1921 канадците Фредерик Грант Бантинг и Чарлз Хърбърт Бест успяват да добият инсулин от кучешки панкреас, след което да го инжектират на куче с извадена задстомашна жлеза, което довело до понижаване на равнището на глюкоза в кръвта му до нормалните предели и пълното изчезване на глюкоза в урината. През 1922 за първи път е приложена инсулинова терапия на човек, а през 1960 вече е изяснена и химическата структура на хормона инсулин. През 1976 за първи път учените успяват да трансформират свински инсулин за нуждите на човешкия организъм, а от 1979, с помощта на генното инжeнерство, се произвежда синтетичен човешки инсулин.
При всички положения и в днешни дни още далеч не са намерени отговорите на всички въпроси, свързани с причините и преди всичко с  последствията от захарния диабет. И сега, както и преди, важи казаното преди 19 века от Аретаиос от Кападокия: “Диабетът е загадъчно заболяване”

Основно се различават два вида захарен диабет: Диабет тип 1 започва най-често в детските години или в ранния пубертет и е причинен от разрушаването на клетките, произвеждащи инсулин. Диабет тип 2 се среща най-често при по-възрастни хора, въпреки, че все повече се увеличават случаите, при които от него са засегнати по-млади хора и дори деца. Този тип диабет се развива бавно и се основава на все по-голяма нечувствителност на клетките към хормона инсулин. Освен това съществуват още и някои по-редки форми на диабет, както и диабет на бременността (гестационен диабет).
При изключително висока, или твърде ниска кръвна захар може да се стигне до животозастрашаващи ситуации със загуба на съзнание. Mного силно изразени са симптомите преди всичко при нелекуван диабет тип 1, от друга страна диабет тип 2 може дълго време да се развива  без симптоми и да бъде открит в много късен етап.
Диабетът от тип 1 се  лекува винаги с инсулинови инжекции. При тип 2 е възможно още в началото на болестта да се помогне чрез преобразуване на начина на живот – повече движение, намаляване на наднорменото тегло и промяна в начина на хранене. В по-напреднал стадий на болестта е необходимо приемането на медикаменти, регулиращи нивото на кръвната захар, а в най-напредналите етапи, както и при диабет от тип 1 – терапия с инсулин.
През целия живот внимателният контрол на гликемичният индекс при захарния диабет е решаващ за предотвратяването на по-късни поражения, които по същество се причиняват от изменения в кръвоносните съдове. Такива възможни усложнения са инфаркт, инсулт, циркулаторни нарушения на краката и ходилата, изменения  в ретината, които могат да доведат до слепота, нарушения на бъбречната функция, бъбречна недостатъчност и ерективна дисфункция. Възможни са също увреждания на нервите, които да доведат до безчувственост в крайниците, или дори пълна загуба на усещания от ходилата и краката.
Захарният диабет в действителност не е лечим, поне не в смисълът на напълно заличима от организма болест. Въпреки това, чрез подходящата терапия и добър контрол на кръвната захар диабетиците могат да водят напълно нормален и лишен от прояви на симптомите на диабета живот.
Метаболизъм на захарта
Глюкозата (позната още като гроздова захар) е най-важното за клетките хранително вещество, намиращо се в кръвта. Преди всичко мозъкът е зависим от непрекъснатото снабдяване с глюкоза, но освен него също така мускулните и мастните клетки. Тъй като концентрацията на кръвната захар варира в течение на деня, тялото се опитва през цялото време да осигурява достатъчно наличие на глюкоза в кръвта.
За да бъде възможно усвояването и преработването на глюкозата от организма, е необхидимо наличието на хормона инсулин. След поемането на богата на въглехитрати храна, в кръвта се отделя инсулин. Той се залавя за инсулиновите рецептори на клетките и се грижи за пропускливостта на глюкозата през клетъчните стени. Едновременно с огромното си значение за усвояването на глюкозата от храната, инсулинът оказва влияние и върху метаболизма на мазнините и усвояването на аминокиселини, които са градивни елементи на протеините.
Инсулинът се отделя от задстомашната жлеза – панкреаса. Около дванайсетсантиметровата жлеза, намираща се в долната част на стомаха, изпълнява две фукнции – освен че е мястото, където организмът произвежда инсулин, панкреасът отделя дневно между 0.5 и 1.5 литра храносмилателни секрети в тънките черва.
Клетките, в които се произвежда инуслин, са наречени на своя откривател Пол Лангерханс „острови на Лангерханс“ (наричани още островни клетки или бета клетки). Те се намират в рамките на задстомашната жлеза под формата на островни групи. В особено голямо изобилие тези клетки се срещат в опашката на панкреаса. Един здрав възрастен човек има около един милион такива островни клетки.
Статистика
В световен мащаб честотата на заболелите от захарен диабет нараства. В България разпространението на захарен диабет придобива застрашаващи размери – от 2.0% през 1997г. до 8.3% през 2006г. В Европа в момента има регистрирани около 50 милиона диабетици, в световен мащаб те са около 246 милиона. Но поради многото недиагностицирани случаи, дължащи се на дългото асимптоматично развитие на захарен диабет тип 2, е твърде възможно цифрата на засегнатите да е в пъти повече.
Повече жени, отколкото мъже страдат от захарен диабет тип 1. При страдащите от тип 2 между 40 и 60 годишни, по-засегнати са жените, след шейсетата година отношението се обръща. Като цяло вероятността от заболяване се покачва с възрастта.
Причини за появата на диабет
Двата най-често разпространени типа захарен диабет всъщност са заболявания със съвсем различен произход.
Захарен диабет тип 1
Едва около 5 % от диабетиците страдат от тази разновидност на болестта. Тъй като този тип диабет започва по правило в младежка възраст, той много често се означава като “младежки диабет”. Днес се приема, че при този тип диабет се касае за автоимунно заболяване, предизивикано от комбинацията между някои генетични фактори и вирусни инфекции.
С някои редки изключения, страдащите от захарен диабет тип 1 носят в организма си особени антигени (HLA-DR3, DR4). Поради тази причина е прието генетичното предразположение към болестта като основен фактор за развитието й. Тези наследими антигени се намират в късото рамо на хромозома номер 6. Съществуват обаче и много хора, които носят такива наследствени белези, но въпреки това не се разболяват от захарен диабет. Именно затова се приема, че освен наследственото предразположение, за отключването на болестта в организма допринасят и определени вирусни инфекции. Като “задействащи” вируси се вземат предвид най-вече вирусите на морбили, паротит и грипните вируси. Една вирусна инфекция от този вид може да отключи у някои хора така наречената автоимунна реакция, при която се образуват антитела срещу собствените тъкани, в случая срещу островните клетки в панкреаса. Тези островноклетъчни антитела (ICA) водят в крайна сметка до пълно разрушаване на клетките, произвеждащи инсулин.
Чак когато около 80 процента от островните клетки са унищожени, започват първите оплаквания. Между началото на болестта и първите й проявени симптоми могат да минат седмици, месеци или дори години. Често след започване на инсулинова терапия се стига до значително подобрение на състоянието. Болният тогава се намира в така наречената ремисия, в която организмът се нуждае от съвсем малко инсулин, доставен отвън. Всъщност процесът на болестта продължава, докато в крайна сметка бъдат разрушени всички островни клетки и организмът спре напълно производството на инсулин. Иначе казано – при диабет тип 1 от самото начало на диагностицирането е ясно, че рано или късно ще се стигне до абсолютна инсулинова недостатъчност. Така терапията с инсулин остава единствената възможност за подобряване на състоянието и намаляване на оплакванията на болния.
Този тип диабет се предава с около 3 до 5 %  вероятност от майката или бащата върху следващото поколение. В случаи, в които и двамата родители са диабетици, рискът се покачва на 20 %. Братята и сестрите на децата, страдащи от диабет, също носят около 10 %  риск за заболяемост. При еднояйчните близнаци тази вероятност  е около 35 процента.
Захарен диабет тип 2
Причината за рзвитието на този тип захарен диабет се крие във вродената или придобита нечувствителност към инсулин (инсулинова резистентност). Такава инсулинова резистентност може да е последствие от продължителен прием на големи количества храна, който често води до завишени нива на кръвната захар. Високата концентрация на глюкоза в кръвта покачва също и нивата на инсулин в организма, а като ответна реакция броят на инсулиновите рецептори на клетките се понижава и те стават по-малко чувствителни. Така, въпреки големите количества инсулин, отделяни от панкреаса, количеството не стига за понижаване на кръвната захар. Развива се така наречената относителна инуслинова недостатъчност.
За да може въпреки това да задържи нивата на кръвната захар ниски, задстомашната жлеза започва да работи на високи обороти, за да произвежда повече инсулин. При този процес островните клетки са толкова силно обременени, че след години са напълно изтощени и започват да загиват. В следствие на това се развива захарен диабет. В Европа, поради лошите хранителни навици на населението, тази форма на диабет се среща все по-често.
Повече от 80 % от диабетиците от тип 2 са с наднормено тегло, а затлъстяването е основен рисков фактор за развитието на болестта. С увеличаването на болните са открити и редица типични изменения, обобщени с понятието метаболитен синдром. Към тези изменения принадлежат затлъстяване в коремната област, висок холестерол, високо кръвно налягане и нарушения в метаболизма на кръвната захар (които прерастват в инсулинова резистентност, а от там – в диабет тип 2).
Наследственото предразположение също играе съществена роля при развитието на захарен диабет тип 2. При деца с един родител, страдащ от болестта, вероятността от развитие на захарна болест на по-късен етап от живота е около 50%. При еднояйчни близнаци, от които първоначално единият е болен, рискът за другия близнак достига 100 %.
Редки форми на диабет
Латентен автоимунен диабет при възрастните – ЛАДА
(latent autoimmune diabetes with adult onset – LADA)
При ЛАДА диабет се касае за рядка форма на диабет тип 1, който възниква в по-късна зряла възраст. Както и при диабет тип 1, тук настъпва абсолютна инсулинова недостатъчност, вследствие на атака на имунната система срещу островните клетки посредством антитела. При инсулинова недостатъчност, настъпила около 25 годишна възраст при хора без наднормено тегло и с разумен режим на хранене, най-вероятно се касае за ЛАДА диабет. Ако обаче засегнатият страда от затлъстяване, е твърде възможно да се касае и за рано възникнал диабет тип 2.
МОДИ диабет (maturity onset diabetes of the young – MODY)
МОДИ е рядко срещана форма на захарния диабет, която се дължи на генетичен дефект на островните клетки. Болестта настъпва в детските или ранните младежки години и засяга около един процент от всички диабетици. Типично за МОДИ диабета е наследственото предаване през три поколения. До сега има генетично характеризирани шест МОДИ-типа с различно протичане на болестта. При подозрение за наличието на този тип захарен диабет,  диагноза може да бъде поставена чрез генетично изследване.
Придобит диабет
Захарният диабет може освен всичко, да бъде и следствие от настъпили увреждания на панкреаса. В случай, че този орган  частично или цялостно не успява да се справи със своята функция, се стига до дефицит на инсулин, а от там – до диабетна метаболитна ситуация. При такива случаи терапията с инсулин е неизбежна.
Причини за увреждане или пълно унищожаване на задстомашната жлеза биха могли да бъдат:
- възпаление на панкреаса (панкреатит), причинява се главно от алкохолна злоупотреба или камъни в жлъчката ;
- тумор на панкреаса, изискващ оперативното отстраняване на жлезата ;
- муковисцидоза (кистична фиброза);
- хемохроматоза.
Диабет на бременността (гестационен диабет)
С термина гестационен диабет се означава повишението на нивата на кръвна захар по време на бременността. Най-често тази форма на диабет изчезва след края на бременността. У засегнатите жени все пак съществува риск около 45 %  в следващите десет години да развият диабет тип 2. Рискът при повторно заболяване при следваща бременност е около 50 % .
Високите стойности на кръвна захар по време на бременността могат да доведат до засилен растеж и малформации на плода и увеличават опасността от спонтанен аборт. За това гестационният  диабет трябва да се третира с особено внимание, най-често с инсулинова терапия.Този тип захарна болест настъпва при около 3 % от бременностите.
Симптоми
Симптомите на болестта при захарния диабет са в пряка зависимост от степента на инсулинова недостатъчност и получените в следствие на това метаболитни изменения.
Типичните симптоми, които в една или друга степен настъпват при диабет и могат да се появят както самостоятелно, така и в различни комбинации, са:
-    силна жажда;
-    умора, отпадналост;
-    повишено уриниране;
-    сърбежи;
-    засилен апетит;
-    нарушения в зрението;
-    предразположеност към инфекции.
Захарен диабет тип 2 в първоначалната си фаза протича доста често без никакви оплаквания, така че в много случаи бива диагностициран случайно, при профилактични изследвания. Много диабетици от този тип имат толкова незначителни оплаквания, че дълго време не намират в тях повод да потърсят лекарска помощ.
При наличието на захарен диабет тип 1 също доста често минават месеци от настъпването на болестта до проявата на първите симптоми, тъй като чак след унищожаването на 80 %  от островните клетки организмът става неспособен да уравновесява инсулиновата недостатъчност. При всички положения обаче,  настъпващите първи симптоми при този тип диабет са много по-тежки от тези при диабет тип 2. Напълно е възможно дори първият ясно проявен признак на болестта да бъде диабетна кома.
Усложнения
Диабетна микроангиопатия
Продължително завишените нива на кръвната захар увреждат най-вече малките кръвоносни съдове – диабетна микроангиопатия. Тя засяга най-вече ретината и бъбреците и води след себе си сериозни допълнитени заболявания:
Диабетна ретинопатия
Съдовото увреждане в следствие на диабет и недобрият контрол на болестта в продължение на дълго време могат да доведат до циркулаторни нарушения в ретината, които водят до нейното увреждане. 30 %  от случаите на слепота в Европа се дължат на това заболяване. Около 90 %  от пациентите с диабет тип 1 и 25 процента от пациентите с диабет тип 2 се разболяват около петнайстата година от настъпването на диабета най-малко от лека форма на диабетна ретинопатия. Навременното лечение и най-вече редовните очни прегледи могат да предпазят от трайна загуба на зрение хората с диабет. Стриктният контрол върху кръвната захар и кръвното налягане имат водещо значение за навременно установяване на появата и прогресирането на диабетната ретинопатия.
Диабетна нефропатия
Бъбреците също се увреждат вследствие на диабетната микроангиопатия и свързаните с нея нарушения в кръвоносната система, настъпили вследствие на продължителен слаб контрол на нивата на кръвна захар. Тези бъбречни поражения могат да доведат до бъбречна недостатъчност и необходимост от диализа. Като следствие от силни бъбречни увреждания може да се развие и хронично високо кръвно налягане . В Европа и САЩ около 50 % от пациентите на диализа са диабетици.
Диабетна невропатия
Продължително завишените нива на кръвна захар увреждат преди всичко периферните нерви, което води до смущения в усещанията. Засегнатите се оплакват най-често от парещи болки в стъпалата. Засегнато  може да бъде и усещането за топлина. След десетгодишна продължителност на болестта,  почти половината от диабетиците страдат от поражения на нервите.
Диабетно стъпало
Въз основа на разстройства на кръвоснабдяването, или невропатия, много често пациенти с диабет развиват така нареченото “диабетно стъпало”. И най-малките наранявания на стъпалата могат да доведат до отворени, трудно изцерими рани и язви, които в най-тежките случаи могат дори да наложат ампутация. По-възрастните пациенти трябва ежедневно да преглеждат стъпалата си и при откриване дори на  привидно незначителни наранявания да се обръщат към лекар. Много важни са също удобните обувки и ежедневната грижа за краката. Диабетното стъпало засяга около 25 процента от възрастните диабетици.

Диабетна макроангиопатия
Захарният диабет ускорява значително развитието на атеросклероза, което засяга големите кръвоносни съдове в организма. Преди всичко в комбинация с повишени нива на кръвните липиди, повишено кръвно налягане, наднормено тегло и/или тютюнопушене, диабетната макроангиопатия повишава рисковете от инфаркт, инсулт, исхемична болест на сърцето и циркулаторни нарушения в краката.

Ерективни проблеми и други смущения
Увреждането на нервите и циркулаторните нарушения могат също така да се превърнат в причина за изменения в либидото и трудности с ерекцията. При жените са възможни нарушения на месечния цикъл.

Диагноза
Захарният диабет се диагностицира посредством изследвания на нивото на захарта в кръвта и урината.
Първото необходимо изследване за поставяне на диагноза захарен диабет е изследването на нивата на кръвната захар. Тя се измерва в милимоли на литър (ммол/л). При хора, които нямат диабет, кръвната захар на гладно е до 6 ммол/л, а след хранене може да се повиши до 8 ммол/л. За наличието на захарен диабет говори както наличието на съответните симптоми, така и стойности на кръвната захар над 8 ммол/л след хранене и над 6 ммол/л на гладно.
Глюкозурия: При стойности на кръвната захар над 10-11ммол/л се преминава така наречения бъбречен праг на глюкозата, при който тялото започва да отделя излишната глюкоза посредством урината. При бременност този праг е малко по-нисък. Тази излишна захар може да бъде открита с помощта на тест-ленти. Наличието на глюкоза в урината е доказателство за наличието на захарен диабет. По време на бременността е възможно да се появят и при здрави жени незначителни количества глюкоза. В такива случаи е необходимо чрез допълнителни изследвания да бъде изключена възможността бременната да е заболяла от гестационен диабет.
Кетонурия: Когато, поради недостиг на инсулин, клетките не могат да усвояват захарта, те започват да се изхранват от така наречените кетонни тела (кетотела), които са продукт на въглехидратната обмяна в черния дроб. При лоша диабетна обмяна на веществата тези кетотела започват да се отделят и в урината (Кетонурия) и могат да бъдат открити също посредством тест-ленти.

Тест за глюкозен толеранс
При положение, че при първите контролни изследвания на кръвната захар е установено съдържание в нормите, е редно, за по-голяма яснота, да бъде направен тест за глюкозен толеранс (ГТТ). Тестът се провежда винаги сутрин на гладно, след 10-12 часа нощен покой и гладуване. Пациентът получава 75 грама глюкоза (при деца – 1,75 г на 1 кг телесна маса), разтворена в 300 мл вода. За по-лесно приемане се капват няколко капки лимонов сок. Изпива се в продължение на 5 минути и се проследява нивото на кръвната захар преди приема на глюкоза и на първия и втория час след това.
При здравите хора нивата на кръвна захар на гладно са до 5,55 ммол/л, като два часа след приема на глюкоза достигат  максимум до 7,8 ммол/л. За нарушени нива се приемат на гладно между 5,6 и 7,0 ммол/л, а след два часа – между 7,8 и 11,1 ммол/л. Стойности на гладно над 7,0 ммол/л и над 11,1 след два часа са показатели за патологични изменения.

Стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C)
Гликираният хемоглобин (HbA1c ) отразява качеството на контрола върху кръвната захар за период от 4-8 седмици преди момента на изследването или с други думи, за да са нормални стойностите на гликирания хемоглобин, е необходимо нивата на кръвната захар да са били в границата на нормата 4-6 седмици преди изследването. За да се говори за добра компенсация на захарния диабет е необходимо стойностите на гликирания хемоглобин да са под 6,5 % (в зависимост от използвания лабораторен метод).
Гликираният хемоглобин е по-точен показател за оценка на качеството на провежданото лечение и компенсация на захарния диабет, тъй като за да е нормален този показател е необходимо кръвната захар да е била за дълго време със стабилни нормални стойности без значителни колебания. С изследване на този показател се избягват редица фактори и състояния, които биха могли да повишат или понижат стойността на кръвната захар непосредствено преди изследването.

Лечение
Терапията за лечение на захарен диабет се определя в зависимост от това дали става въпрос за диабет тип 1 или тип 2. Излекуване, в смисъл на напълно изчезване на болестта, при диабета не е възможно, но с подходяща терапия е възможно все пак да се контролират нивата на кръвна захар, така че пациентът да е способен да води напълно нормален начин на живот, както и да бъдат избегнати усложнения на болестта. При лечението на захарния диабет решаваща роля има самият пациент, тъй като постоянно и отговорно трябва да прилага терапевтичните мерки в своето ежедневие.

Диабет тип 1
Тъй като при този тип диабет задстомашната жлеза изобщо не произвежда хормона инсулин, набавянето му трябва да става чрез инсулинови инжекции. Този тип терапия започва непосредствено след поставянето на диагнозата и продължава цял живот. Терапия с орални антидиабетични средства е неефективна, тъй като тяхното действие е да повишават отделянето на инсулин от островните клетки, които обаче при този тип диабет напълно са изгубили своята функция.

Диабет тип 2
Често в основата на захарния диабет лежи един нездравословен начин на живот, свързан с наднормено тегло и затлъстяване. В много от случаите е възможно нарушенията в обмяната на глюкоза да бъдат нормализирани чрез промяна на хранителните навици и начина на живот. Към тези промени принадлежат предимно редуцирането на теглото, увеличаване на физическата активност и една балансирана, нисковъглехидратна диета.
При положение, че тези мерки не са достатъчни за нормализирането на нивата на кръвна захар, могат да бъдат изписани орални антидиабетични средства. Ако в крайна сметка панкреасът е дотолкова изтощен, че не може да произвежда повече инсулин, или таблетките са недостатъчно ефективни, се преминава към терапия с инсулин. Като алтернатива на обикновения инсулин могат да бъдат използвани и така наречените инсулинови аналози.

Обучение на диабетиците
Обучението на пациентите със захарен диабет се счита за неразделна част от терапевтичния подход при заболяването. Много е важно за пациентите да получат цялостна информация за болестта и провеждането на нейното лечение. Това се отнася по-специално за определянето нивата на кръвната захар, употребата на лекарства (особено инсулин), установяване на подходящ хранителен режим и избягването на усложнения. В България има създадени центрове за обучение на пациенти със захарен диабет в различни амбулаторни и болнични заведения, главно в по-големите областни градове.

Цялостна терапия
За да се избегнат сериозни съдови поражения при захарния диабет е особено важно да бъдат изключени също и други рискови фактори. Освен кръвната захар трябва да бъдат контролирани и лекувани високо кръвно налягане и нарушения в метаболизма на мазнините. Само при една такава цялостна терапия може да бъде сведен до минимум рискът от инфаркт и инсулт. Целите на терапията при всички положения трябва да са индивидуални за всеки пациент, в зависимост от неговата възраст и придружаващи заболявания.
Идеалните терапевтични цели при диабет тип 2 са:
HbA1C < 6,5% (48 ммол/л)
Кръвна захар на гладно: 4,4-6,7 ммол/л
Общ холестерол < 4,7 ммол/л
LDL-Холестерол < 2,6 ммол/л
HDL-Холестерол > 1,2 ммол/л
Триглицериди < 1,7 ммол/л
Кръвно налягане: 130/85 (оптимално: 120/80)
Отказване от тютюнопушене
Редуциране на теглото

Хипогликемия
Когато нивото на захар в организма спадне под нормалните граници, мозъкът не получава достатъчни количества глюкоза и може да се стигна до животозастрашаваща загуба на съзнание (хипогликемичен шок). Най-често причината за това е предозирането с инсулин или сулфонилурейни препарати, или недостатъчният прием на храна след приемането им. Причинители могат да бъдат също така други заболявания или прекомерна консумация на алкохол.
Още при наченките на хипогликемия организмът изпраща определени сигнали, които да послужат като предупреждение за диабетика, че е нужен контрол на кръвната захар и поемане при първа възможност на бързоразграждащи се въглехидрати (например плодови сокове,  гроздова захар).
Възможни предупредителни симптоми за хипогликемия са повишен апетит, гадене, повръщане, чувство за неспокойство, потене, учестено сърцебиене, тремор, разширяване на зениците, главоболие, проблеми с концентрацията, обърканост и умора.

Поглед върху терапията на бъдещето
С помощта на съвременните терапевтични режими и инсулиновата терапия контролът на кръвната захар може да бъде много гъвкав и добре  адаптиран към ежедневните изисквания. Същевременно обаче, многото инжекции са и голяма тежест за диабетиците. Освен това,  често страхът от игли възпрепятства започването на инсулинова терапия, като по този начин благоприятства развитието на усложнения. Алтернатива на иглите се търси интензивно вече от дълго време.
Инсулинът е белтъчен хормон, изграден е от аминокиселини. Поради тази причина не може да бъде приеман под формата на таблетка, тъй като, като всеки белтък, се разгражда в стомаха, което го прави неефективен. Затова от дълго време специалистите търсят и разработват методи, чрез които да се транспортира хормона през киселата среда на стомаха и да достигне до тънките черва. Правят се опити пептиди като инсулина да бъдат изменени чрез мазнини и захари по такъв начин, че да могат да бъдат приемани перорално. Някои опити достигат частичен успех, но въпреки това от въвеждането на широко използване на инсулин под формата на таблетки ни дели все още неизвестно дълъг период от време.

Протичане на болестта
Прогнози
Прогнозите за поддържане на добро здравословно състояние при болните от захарен диабет зависят от това доколко сполучливо е продължителното задържане на нивата на кръвната захар в норми. При навременна и оптимално добра за съответния пациент терапия, прогнозите могат да бъдат и много добри. От друга страна слабо адаптираният към диабета режим води до понижено качество на живота и не до там добри прогнози за неговата продължителност.
Развитието на болестта се определя главно от уврежданията на съдовата система, които са нейно следствие. Най-честите причини за смърт при диабетиците са инфаркт, инсулт и бъбречна недостатъчност. Прогнозите при диабетиците от тип 2 могат да бъдат решаващо подобрени при успешна промяна в начина на живот, обхващаща хранителните навици и нивото на физическа активност, които от своя страна са основните средства за намаляване на наднорменото тегло.

Контролни изследвания
Редовните посещения при лекаря са особено важни при тази болест. При него могат да бъдат обсъдени всички въпроси, свързани с терапията и заболяването, а неясните моменти – уточнени. При всяко посещение се измерва теглото, кръвното налягане и кръвната захар. Освен това е редно веднъж на тримесечие да се измерват стойностите на гликирания хемоглобин и съдържанието на мазнини в кръвта. Също така стъпалата на диабетиците трябва да бъдат преглеждани на всеки три месеца за евентуална поява на наранявания, които могат да бъдат проява на начална фаза на диабетно стъпало. За хората с диабет е препоръчително да посещават редовно и очен лекар, за да може навреме да бъде диагностицирана и лекувана евентуална диабетна ретинопатия.

Живот с диабет
Диета
Здравословното хранене е от огромно значение за всички диабетици, особено при диабет тип 2, където наднорменото тегло доста често се явява причина за болестта. С помощта на подходяща диета и редовно физическо натоварване телесното тегло може да бъде значително понижено, което допринася за нормализирането на стойностите на кръвната захар. Много диабетици могат именно по този начин значително да редуцират нуждата от медикаментозно лечение.
Начин на хранене, подходящ за болните от диабет,  не означава автоматично някаква ужасно строга диета. Така например не е задължително за хората, страдащи от диабет, да се лишават напълно от сладки храни или алкохол. Балансираната диета, която е препоръчителна за добра обмяна на веществата, е достатъчно добра и за диабетици, които, също както всички останали, имат нужда от постъпването на достатъчно количество калории в организма, за да  могат да бъдат пълноценни  както на работното място, така и в свободното време.
Важно е също хранителните вещества, които постъпват в организма чрез храната, да бъдат напълно усвоявани от тялото, за да не се изхвърлят въглехидратите под формата на захар в урината. Повече малки хранения (между пет и шест) на ден са по-добрият вариант от по-малко на брой, но с по-голямо количество храна, тъй като така нуждата от инсулин почива на по-незначителни колебания в нивото на кръвната захар.

Подходящи храни
Като подходящи са се доказали бедните на мазнини храни, в комбинация с много плодове и зеленчуци. Пълнозърнените продукти водят до по-бавно освобождаване на въглехидрати и по този начин допринасят за балансирането на нивото на кръвната захар. Продуктите, които съдържат бързо разграждащи се въглехидрати, като глюкоза или захар, по-скоро трябва да се избягват, тъй като водят до рязко покачване на нивото на кръвната захар. При всички положения обаче,  няма нужда диабетиците да се лишат напълно от сладкото. Разрешените за консумация подсладители са захарин, цикламат  , както и заместителите на захарта фруктоза и ксилит, а още по-добре да се използва натуралната стевия.
Белтъчините (сухо месо, риба, растителни протеини) следва да представляват около 15 % от цялостно количество хранителни вещества в дневната диета. При увреждания на бъбреците обаче, е добре консумацията им да бъде строго ограничена.
За постигане на добро пречистване на бъбреците е много важно диабетиците да поемат достатъчно количество течности (поне 1,5 литра на ден). Важно е да се знае, че кафето и черните и зелени чайове не допринасят за утоляване на нуждата от течности, тъй като действат преди всичко диуретично, като по този начин “изсушават” тялото, което от своя страна е равнозначно на повишена концентрация на вредни вещества.
Добре е консумацията на алкохол да бъде сведена до минимални количества бира или вино. Вярно е, че минималната употреба на алкохол подпомага за предпазването на съдовете от атеросклероза, но същевременно допринася за покачването на риска от хипогликемия. При приема на вино или бира, е добре да се консумира и достатъчно количество въглехидратна храна.

Диабет и спорт
Движението, особено при диабет тип 2 е, заедно с балансираната диета е добра възможност за диабетиците да работят активно срещу заболяването си. Мускулното натоварване покачва разхода на енергия и подобрява чувствителността на клетките към инсулин, като по този начин води до понижаване на кръвната захар. Именно за това активно движение, като например дълги ежедневни разходки (поне 45 минути) се препоръчва горещо. За ефективното намаляване на теглото спортът е незаменим. Като цяло правилото е това: Всеки излишен килограм, който бъде стопен, подобрява нивата на кръвна захар, задържа развитието на диабета и предотвратява усложненията на болестта.
При всички положения обаче, не е добре да се прекалява с физическото натоварване. Внезапното преминаване към максимално физическо натоварване при, до този момент, по-скоро ниска физическа активност, може да донесе по-скоро вреда, отколкото полза и да доведе до отколконения в обмяната на веществата. Най-добре е провеждането на индивидуална консултация с лекар относно това кои спортове и каква степен на натоварване са полезни.
При диабетици, които са на инсулинова терапия, или приемат сулфонилурейни препарати, съществува риск от хипогликемия по време на спорт. При кратки физически натоварвания това може да бъде избегнато с едно междинно хранене. При по-дълги тренировки е редно да бъде допълнително адаптирана дозата инсулин. Спортистите обикновено са добре запознати с реакциите на своето тяло и биха могли да контролират метаболизма на захарта в организма си дори и при екстремни условия.

Диабетът при децата
Децата диабетици най-често страдат от захарен диабет тип 1. Въпреки това, обикновено поради високо наднормено тегло, могат да се разболеят и от захарен диабет тип 2. Времето след поставянето на диагнозата обикновено е много тежко за тях, така че са нужни много любов и внимание, за да се справят със страха си. Много деца първоначално се бунтуват срещу болестта и реагират с агресия или депресивни състояния. Възможно е също така появата на чувство за вина. Когато противодействието срещу приемането на болестта е твърде голямо, от полза може да бъде и професионална помощ от детски психолог
За постигане на ефективност на терапията сътрудничеството на детето е от огромно значение. Родителите не могат сами да поемат метаболитния контрол и се налага да прехвърлят отговорността и грижите за болестта върху детето толкова рано и толкова внимателно, колкото е възможно. Диабетиците от тип 1, които се разболяват още като деца, много често интегрират болестта успешно в живота си и в последствие едва усещат нейното влияние.

Диабет и работа
Диабетиците, въпреки провеждането на необходимата терапия, водят напълно нормален начин на живот. Болестта по никакъв начин не ограничава тяхната работоспособност. Поради опасността от внезапна хипогликемия обаче, все пак има ограничения при някои рискови професии. Освен това неподходящи са професии, при които болните от диабет нямат възможност да се грижат на работното си място за добрия метаболичен контрол. Например при работа на много студено или много горещо място съхранението на инсулин може да се превърне в проблем. Предпазното облекло при някои професии пък може да е пречка за приема на хормона.
Колегите на хората, страдащи от диабет, трябва също да са запознати с болестта, за да могат при необходимост да вземат нужните мерки и окажат първа помощ.

Диабетът и другите болести
Независимо дали става въпрос за разстройство, треска, или настинка, когато диабетикът се разболее, особено важен е много внимателният контрол върху нивата на кръвна захар. При хората с диабет съществува риск при допълнително заболяване да се стигне до опасни смущения в обмяната на веществата. За да се избегнат големи усложнения е добре, в случай на болест, да се следват някои съвети:
-    Тествайте нивата на кръвната си захар на всеки 3-4 часа. Редовното измерване на кетотелата в урината също е от значение.
-     Дори и когато сте болни в никакъв случай не спирайте приема на инсулин или други медикаменти.
-    При загуба на апетит е много важно въпреки това да се храните, за да избегнете риска от хипогликемия.
-    При наличие на треска, разстройство или повръщане, поемайте достатъчно течности, за да избегнете дехидратация. Идеалният вариант е да поемате на всеки час по една чаша вода или чай без захар. Ако нивото на кръвната захар е твърде ниско, можете да го повишите чрез прием на 15 грама въглехидрати, разтворени във вода. Половин чаша ябълков сок отговаря също на това количество.
-    Обърнете се към вашия лекар, особено в случай, че страдате от разстройство или повръщане в продължение на повече от 6 часа, или имате висока температура за по-дълго от ден, или не можете да контролирате нивото на кръвна захар. В допълнение на това уведомете лекаря при наличието на стомашни болки. При установяване на кетонни тела в урината за период по-дълъг от 12 часа, или при покачване на нивото им, при всички положения потърсете лекарска помощ.
-    При положение, че приемате медикаменти, които не са ви предписани от лекар, задължително се информирайте дали не покачват кръвната захар или кръвното налягане.

Профилактика
Появата на захарен диабет тип 1 не може да бъде предотвратена. За сметка на това разболяването от диабет тип 2 може да бъде избегнато чрез изключване на главния причинител на болестта – свръхтеглото.
Най-добрият път за отслабване е продължителното настройване на хранителния режим към богато на зеленчуци и плодове хранене, намаляване на мазнините и въглехидратите и добавянето на пълнозърнести продукти. С бързите, няколкоседмични диети, наистина се постига редуциране на теглото, но в дългосрочен план те се оказват не дотам успешни. В момента, в който се премине към предишния начин на хранене, килограмите се връщат, понякога дори и повече, отколкото са свалени.
Препоръчителната диета е балансирана и разнообразна, за нея не са нужни специални скъпи продукти, може да се спазва продължително време и е вкусна.
Начинът на хранене обаче е само едната страна на уравнението. Всеки, който иска да отслабне и запази нормално тегло неизбежно трябва да увеличи и своята физическа активност. Оптимален вариант е половин час активна тренировка на ден с ниска до средна интензивност. Силовите тренировки за засилване на мускулатурата също са полезни в процеса на отслабване, тъй като при тях се изгарят много въглехидрати. Тренировките също така увеличават чувствителността на клетките към инсулин и по този начин омагьосаният кръг на високи нива на инсулин и инсулинов недостиг бива разрушен.
Когато собствените сили не са достатъчни за намаляване на теглото, си струва да се обърнете за помощ към вашия лекар. Той би могъл да ви помогне с различни средства –  от добър съвет, до медикаментозно лечение на затлъстяването.
Стресът също е фактор за развитието на диабет тип 2. Успокояващите техники като Тай Чи или Йога могат много да ви помогнат за справяне с напрежението, натрупано в ежедневието.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД