Накратко и за незахарния диабет

До 17 век захарният и незахарният диабет се считат за едно заболяване. Дълго след като учените разбират, че това са различни болести , възникването на незахарния диабет се свързва с хипофизата. Предполагало се, че се намалява изработването на антидиуретичния хормон вазопресин, който задържа в организма точно нужното количество вода за поддържане на постоянна вътрешна среда. Последните изследвания обаче променят тази представа. Оказва се, че вазопресинът се изработва в хипоталамуса и осъществява нервната регулация, координира функцията на вътрешните органи.От хипоталамуса  хормонът се транспортира в долната задна част на хипофизата, откъдето при необходимост  се отделя  в кръвта. При недостатъчно количество вазопресин, който играе важна роля в концентрирането на урината и задържа нужната за организма вода в бъбреците, това става невъзможно и се развива незахарен диабет.Когато този хормон е недостатъчно или бъбреците губят чувствителността си към него организмът губи огромни количества вода, пациентите изпитват силна жажда, уринират често и отделената урина може да надхвърли 10 литра ( при норма около 2 л.).Това са симптоми на т.н. безвкусен диабет, а е наречен така, защото отделената урина няма сладък вкус , както е при захарния диабет.
Видове безвкусен диабет
Централен   незахарен диабет се развива когато липсва или е понижено количеството на антидиуретичният хормон, а периферен ( бъбречен) –при запазена нормална продукция на този хормон, но намалена чувствителност към него на бъбречните рецептори.И двата основни вида незахарен диабет могат да се унаследяват или да се развият вторично.
Сред причините за развитие на безвкусния диабет на първо място са възпалителни процеси в хипоталамуса, предизвикани от остри и хронични инфекции като менингит, ангина, скарлатина, туберкулоза, простуда,  а най-често за това е виновен нелекуваният грип. Най-често боледуват хората на възраст от 20 до 40 години.
Понякога симптомите на незахарен диабет са проява на друго заболяване, а когато лекарите не могат да открият причината, го наричат идиопатичен безвкусен диабет.
Обикновено заболяването започва остро, внезапно, случаите на постепенно проявление на симптомите са много редки.
Отделянето  на огромно количество урина и ненаситна жажда показват наруваване на водния баланс.Човек отслабва, губи апетит и сили.По-рядко, при по-дълбоки поражения на хипоталамуса, се случва и пациентът да напълнее.
Обилното отделяне на урина и постоянната жажда са основните симптоми на незахарния диабет, затова непременно трябва да им се обърне внимание и без отлагане да се посети ендокринолог .Ако това не се направи навреме, състоянието ще се влошава и последващото лечение ще е безрезултатно.
Недостигът на вазопресин и обезводняването на организма се отразяват на функциите на стомаха и червата. Намалява количеството образуван стомашен и жлъчен сок, може да се появи запек, хроничен гастрит, колит. Претовареният с вода стомах се отпуска, кожата и лигавиците изсъхват, намалява отделянето на пот и слюнка.Често се появява главоболие, безсъние, нервност, понижава се умствената активност.При жените може да се нарушат детеродните функции, при мъжете да се прояви импотентност, а при децата  може да се забавят умственото и физическото развитие.
Трябва да се знае, че незахарният диабет има двойник- заболяване със същия основен признак – неутолима жажда, която обаче има съвсем друга природа.Това е психогенна жажда и възниква при свръхвъзбуда на центъра на жаждата, намиращ се в хипоталамуса. Производството на вазопресин остава нормално, а отделянето на урина се увеличава заради приема на повече вода. В този случай е достатъчно да се намали количеството на приеманата вода , докато при наличието на незахарен диабет това е изключително опасно.
Захарният и незахарният диабет се диагностицират лесно. При наличие на захарен диабет отделената урина е по-тежка, а количеството захар в кръвта е повишено. При незахарния диабет кръвната захар е в норма, а урината е с ниско относително тегло.
Лечението на безвкусния диабет се назначава в зависимост от причината.
При болните, чийто организъм изработва достатъчно вазопресин,  лечението е насочено към възстановяване на бъбречната функция.
Ако е открит симптоматичен незахарен диабет, вниманието се насочва към лекуване на основното заболяване. При централния безвкусен диабет терапията се осъществява чрез въвеждане в организма на вазопресин. Лечението е постоянно, без прекъсване и продължава през целия живот.При повечето случаи се запазва трудоспособността на пациента. Препоръчва се да се избягват физическо и нервно претоварване, както и прекомерното излагане на слънце и на рязка промяна на климатичните условия. Не се налагат специални диети, ако теглото на пациентите е в норма.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД