Млади клетки в старите мозъци

И мозъкът на възрастните хора може да се обновява.

Ново изследване потвърждава , че  човешкият мозък  може  да  се възстановява  чрез  обучение. Невробиоложката Елизабет  Гуд  от Принстънския университет  и  екипът и са направили едно от най-удивителните открития на последното десетилетие. Работата им доказва, че в главния мозък на възрастните  бозайници,  включително и приматите,  могат да се образуват нови неврони. Нещо повече – тези клетки могат да умират при стрес, но и да се разрастват в благоприятни условия, особено в процеса на обучение,  и могат да играят важна роля в механизма на паметта.

Доскоро се приемаше за категорично установено, че във възрастен мозък  не се раждат нови клетки. Тази догма се дължи частично на едно изследване в Йейлския университет, извършено от Паско Ракик  върху примати, при което той не е открил никакви признаци на поява на нови мозъчни клетки. Оттогава повечето учени са убедени, че бозайниците  се раждат с определено количество неврони, които използват през целия си живот. Такава невронна стабилност учените мислели, че е необходима за съществуването на дълготрайната памет.
Затова, когато  Гуд, изследваща влиянието на хормоните на  мозъка ,  открива признаци за поява на нови неврони в хипокампа на плъхове, тя  е объркана. Тя е знаела от първите изследвания на  Фернанд Нотебом, че неврогенеза протича при някои възрастни птици – например при канарчетата и сипките нови неврони се появяват при заучаване на нови трели,  но при бозайниците тази възможност напълно се изключвала. Наложило се още да се порови в архивите и литературата.
Тези стари изследвания били малко известни. През 60-те години на двайсти век  Жозеф Алтман и Михаил Каплан, независимо един от друг,  наблюдавали неврогенеза при плъхове и други бозайници и забелязали, че поставени в колба с хранителна среда, клетките на хипокампуса  ( дял от мозъка, отговарящ за паметта)  нарастват. И,  което било още по-  поразително,  същото се случвало и с клетките на неокортекса , тази част от мозъка, която отговаря за мисленето на високо ниво. Но тогава никой не е обърнал внимание на тези факти.
В своята работа с плъховете Гуд се убедила, че при промяна на хормоналното обкръжение на хипокампуса част от клетките умират и затова, явно за компенсация се появяват още повече нови клетки.
Но и нейните първи публикации още през 1992-1993 г., посветени на този феномен, не привлекли голямо внимание.
Тя продължила да се занимава с неврогенезата и забелязала, че стресът  потиска образуването на неврони , както и че при  повреда на хипокампуса  се задейства механизмът за създаване на нови клетки, което означава, че мозъкът е способен да се възстановява след травма.
През 1997г. невробиоложката започва работа в  Принстън. Направените в следващите години изследвания показват, че образуването на нови неврони е възможно не само в хипокампуса на плъхове, но и при приматите, в това число и човека. Тези изследвания предизвикават голям интерес по целия свят, тъй като дават надежда за възможността да се лекуват тежки болести, а и хвърлят светлина върху механизма на паметта. Любопитството и я води в няколко посоки. Една от тях  е изясняване на функцията на новите неврони в хипокампуса. Появяват ли се нови брънки на паметта или те заменят старите неврони във вече съществуващите вериги?
Наскоро изследователите съобщават, че тези неврони  участват във формирането на краткотрайната памет, важна за временното запазване на информацията. Те твърдят, че са открили доказателства в полза на тезата, че новите клетки са необходими при процеса на обучение. Сега  Е. Гуд е твърдо решена да популяризира резултатите, получени при плъхове и маймуни. Освен това тя започва изследване на ролята на  недоспиването в неврогенезата.
Гуд отбелязва,  че лабораторните животни са поставени в  необичайни условия -  те имат неограничен достъп до вода и храна и с тях не  се провеждат когнитивни експерименти, т.е. те не се обучават. При тези условия, няколко седмици след образуването  им , голяма част от новите неврони умират.
Невробиоложката не се бои да кривне от утъпкания път.Според нея, за да  се открие нещо ново, незабелязано досега и да има истински нови  постижения в науката , трябва да се направи  крачка  встрани.
Източник: medlinks.ru

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД