Алергично ли е детето ми? Експертни съвети за несигурни родители

Често се започва с алергична реакция към храни, която прекъсва в ученическите години, в нередки случаи обаче се стига до сенна хрема, която в последствие може да се развие в астма. „Популярно за медицината” за типичните алергии в детска възраст и как те могат да бъдат предотвратени или „приспани”
Алергията е нещо като страха от калинките – точно толкова нереална и в сблъсък с действителността. Имунната система се бори с напълно безобидни врагове, тъй като нито цветните полени, нито животинските косми или ядките биха могли да причинят инфекциозна болест. Въпреки това е възможно пациент, бил той и много млад, при контакт с алерген да почине от внезапно настъпила тежка ответна реакция на организма. За щастие тези екстремни случаи на анафилактичен шок са много редки. Но също така традиционните симптоми, които засягат очите, дихателните органи и кожата оказват понякога много силно влияние на качеството на живот.
”Дали едно новородено, или малко дете, в бъдеще ще развие алергия, засега все още не може да бъде предвидено.”, обобщава възможностите на медицината проф. Вернер Аберер, председател на кожната клиника към Медицинския университет в Грац, Австрия. „Все пак наследствената предразположеност играе съществена роля.” Според проучванията, правени до момента в тази област, рискът от алергии при деца със здрави родители е между пет и петнадесет процента. Ако единият родител страда от алергия, този риск се покачва между 20 и 40 процента, а при страдащи от алергия двама родители, шансът детето да се разболее е от 60 до 80 процента. „При толкова силно застрашени от алергия деца, когато член на семейството страда от невродермит, сенна хрема или астма, превантивните мерки са особено важни.”
Предотвратяване от самото начало
Вероятността от отключване на алергия е толкова по-голяма, колкото по-рано организмът влезе в контакт с потенциален „спусък”. Още в двадесетата седмица на бременността имунната система на плода е достатъчно развита, за да може да се справя с веществата, постъпващи в организма на нероденото още дете чрез пъпната връв и плацентата. От този момент става възможно и изграждането на специфични антитела, следователно дадена свръхчуствителност или алергия може да започне още в утробата. Именно за това специалистите препоръчват бременните жени да избягват умишлено определени алергени. Преди всичко на преден план се поставя отказът от пушене и престоят в пречистена от никотин среда. Освен това вредни ефекти имат химикалите, които се изпаряват във въздуха при ремонтни дейности в дома. Така при евентуално реновиране на бъдещата детска стая в седмиците преди раждането, родителите могат несъзнателно да „осигурят” алергия на своето потомство още от утробата.
Силна защитна функция срещу алергиите има кърменето. Деца с наследствена предразположеност към алергии по-рядко боледуват през първите две години от бронхит, невродермит и хранителни алергии, ако в първите от четири до шест месеца са хранени само с кърма. Едва от седмия месец е редно бебето да започне да се захранва и с бебешки храни, и то само с такива, които рядко предизвикват алергии. Така, тъй като притежават висок алергенен потенциал, през първата, а най-добре и през втората година, ядките, фъстъците, соята, рибата, кравето мляко и яйцата са табу.
Краве мляко и кокоши яйца
Една от типичните алергии започва в най-ранна детска възраст с реакции срещу кравето мляко и кокошите яйца. Изявява се под формата на кожни проблеми и стомашно-чревни оплаквания. Много често симптомите неправилно се тълкуват като колики. При неколкократна честа поява на повръщане и диария, би могло да се стигне дори до забавяне на увеличаването на теглото и растежа на бебето. Повечето деца „надрастват” своята хранителна алергия, когато станат по-големи. На пет или шест години вече биха могли отново да приемат храната, която по-рано е предизвиквала алергична реакция. Така или иначе, този така наречен клиничен толеранс зависи от  вида на алергена – докато 80 процента от децата, които са страдали в най-ранна възраст от алергия към кравето мляко,  в училищна възраст могат отново да го консумират свободно, то само в 20 процента от случаите на деца с алергия към фъстъци организмът развива толеранс.
Тъй като много от засегнатите деца са наследствено предразположени към алергични заболявания, често се стига до чувствителност към домашни и растителни алергени, откъдето впоследствие се развива сенна хрема и дори астма. От особено голямо значение са субстанциите, които се срещат в големи количества. Когато се замислим, че децата прекарват почти половин денонощие спящи в леглата си, ни става ясно, че домашният прах е един от най-често срещаните спусъци, отключващи алергия. От голямо значение са също мухълът и котешките алергени. При юношите също така е засилена чувствителността към различните видове растителни полени.
Астма и кръстосани алергии
В никакъв случай не бива да се бърка алергичното подсмърчане с обикновена хрема, тъй като в около 25 процента от случаите рано или късно оплакванията стигат от носната лигавица до бронхите. Астмата не е единственото опасно последствие от алергичната хрема, в немалко случаи може да се стигне до усложнения като възпаление на синусите (синузит). Често се наблюдават и допълнителни бактериални инфекции, като например възпаление на средното ухо. Съществува също така опасност от развитие на полено-асоциирани хранителни алергии, при които алергията към определени видове полени предизвиква и алергия към някои храни. Най-често срещаните алергии от този вид са тези към полени от бреза и ябълки, полени от различни треви и пшеница, полени от билки и подправки.
Качеството на живот на алергичното дете може значително да се подобри чрез системно отбягване на алергените. Това означава създаване на благоприятен домашен климат, без прах и мухъл, предпазване на детето от пасивно пушене и, ако се налага, никакви домашни животни. За да се спазват правилните предпазни мерки във всеки индивидуален случай, е нужно да бъде поставена точната диагноза от лекар-алерголог. Тук често изниква въпросът кои медицински експерти отговарят за симптоми, свързани с носа, белите дробове, кожата, или стомашно-чревния тракт – дерматологът, белодробният специалист, специалистите по уши-нос-гърло, или детския лекар?
Призивът към различните специалисти е да работят в по-тясна връзка, а към родителите –да не се доверяват лековерно на  специалисти – да работят в по-тясна свързаност, на неконвенционални методи на лечение, чието действие не е доказано и често могат да доведат до напълно погрешни предписания.
Най-добрите мерки  да предотвратим или спрем алергиите:
•    Кърмене
Хранете бебето си най-добре в продължение на шест месеца само с кърма. Ако това не е възможно, се обърнете към помощта на хидролизирано адаптираното мляко, особено когато детето е силно наследствено предразположено към алергии.
•    Бебешките храни – в разумни количества
Започнете със захранването едва от седмия месец. При това въвеждайте различните бебешки храни поетапно, като наблюдавате между три и четири дни поносимостта, преди да прибегнете до следващия вид храна.

•    Лишаване от високо алергенни храни
Най-добре е до втория рожден ден да не включвате в менюто на детето си никакви ядки, яйца, краве мляко, соя и риба. Цитрусовите плодове, целината и пшеницата също често отключват непоносимост, а шоколадът може да съдържа остатъци от ядки .

•    Беден на алергени домашен климат
Премахнете задържащите прах предмети от детската стая, проветрявайте по три-четири пъти дневно поне по 5-10 минути, преместете растенията в друга стая и се лишавайте от цигари у дома. Не отглеждайте домашни животни, особено котки, ако вашето дете е с висок риск към алергии.

•    Правилната диагноза
Ако при вашето дете се проявяват следните симптоми: сълзящи очи, често подсмърчане, свирещи гърди или кожни сърбежи, обърнете се възможно най-скоро към алерголог за нужните тестове и поставяне на диагноза.

•    Навременна терапия
Следвайте съветите на доктора, без значение колко напреднала е алергията на детето ви. Колкото по-рано вземете правилните мерки, толкова по-добър ефект от лечението ще постигнете и можете да предотвратите сериозни последствия.

1 коментар към статиятаДобавете коментар
  1. С алергиите наистина трябва много да се внимава, защото това е един от най-големите здравословни проблеми на 21 век. Много е важно и майката докато кърми да внимава какво яде. По това време също не трябва да се ядат фъстъци, иначе другите ядки са даже полезни стига да са сурови.

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД