Какво представлява алергията

Алергията е анормална свръхчувствителност към алерген, който бива вдишан, погълнат с храната или,  до който сме имали допир. Повечето хора могат да понесат контакта с него без проблеми. Алергиите са извънредни реакции към някои от субстанциите, които собствената имунна система смята за вредни, дори и да не са такива. Нормалната реакция е развитието на имунитет. Нашата имунна система съществува, за да ни предпазва от заплахите или навлизането на чужди субстанции.Средствата за защита са сложни и комплексни. Състоят се в произвеждането на антитела, които са “защитниците” на организма. Тяхната задача е да унищожават натрапниците, т.нар. антигени. Антителата, свързани с антигените, са известни като IgE  (имуноглобулин Е). Всеки произвежда някакъв вид IgE, но само хората с генетична предразположеност към алергии произвеждат огромни количества от него.
IgE антителата спасяват организма от инфекции като стрептококи в гърлото и вируси, но причиняват и погрешно насочени атаки срещу полени, прах, плесен и др. Тези имунологични (включващи имунната система) реакции на теория са полезни. Но в някои случаи, имунната ни система се “престарава”  или губи контрол като реагира на безвредни субстанции, които не представляват заплаха за индивида.
Тази прекалена реакция и загуба на контрол от имунната система се наблюдава при хора с алергии,  при които се предприема атака към съвсем безвредни субстанции, каквито са поленът на тревата, кожата на котките, фъстъците или пеницилина. Вредните крайни резултати на тези атаки се наричат незабавна свръхчувствителност или алергия.  Антигенът, отговорен за алергичната реакция се нарича алерген. Другият основен компонент при алергиите са мастоцитите (mast cells), които съдържат химикали като хистамина. IgE антителата са разположени на повърхността на мастоцитите. Те имат около 1 000 капсули, съдържащи хистамин в цитоплазмата си, и между 100 000 и 1 милион рецептора за IgE на повърхността си. Когато IgE срещне алерген, той подтиква мастоцитите да освободят гранули от цитоплазмата си. Тези гранули съдържат хистамин и други химикали. Медиаторите, които се освобождават, впоследствие взаимодействат със засегнатата повърхност (кожа, нос, очи, бял дроб и т.н.), като причиняват алергични симптоми.
Думата алергия произлиза от гръцкото allos, което означава друг. За пръв път се използва през 1906 год., отнасяйки се за “изменена реакция” в имунната система на организма. Оттогава темринът алергия се използва за описанието на множество състояния, повечето от които не са свързани с имунната система. За да се получи алергична реакция е необходимо наличието на изострена чувствителност към алергена. Това означава, че имунната система е била в контакт с антиген, който е запазен в паметта и е произвела специфични антитела срещу него. Нашата имунна система има добра памет. Още първия път, когато влезе в контакт с чужда субстанция, тя се научава да я разпознава и я запомня. Затова хората, страдащи от сенна хрема, реагират всеки път, щом са изложени на контакт със специфичния тип полен, който е запаметен от имунната система.
Истинската алергична реакция се проявява в периода от минути до час след контакт с алергена. Това я разграничава от псевдо-алергичните реакции, които не включват имунната система и могат да се появат след повече от 48 часа  от контакта със субстанцията дразнител. Някои използват думата непоносимост за назоваването на неимунологични нежелани реакции към храни.
Кои са най-често срещаните алергени
Има два вида алергени от околната среда:
Сезонни: Те са предимно външни алергени и включват полени от треви, дървета и плевели, а също така и от плесени.
Целогодишни: Това обикновено са стайни алергени, които причиняват симптоми през цялата година. Най-разпространеният от тях е домашният прах. Той се намира във всеки дом на места като килими, легла , плюшени играчки,  тапицирани мебели. Този вид алерген се размножава във влажна среда и е най-честият причинител на целогодишен ринит и алергична астма.
Друг целогодишен алерген срещаме при домашните любимци, особено котките. Истинският алерген е протеинов компонент, съдържащ се в кожата. Самата алергия се предизвиква не от козината и косъмчетата, а от малките частички от кожата, които се отделят заедно с падащата козина (пърхот). Същият алерген се намира и в слюнката и урината на животното. Козината пък може да е огнище за други алергени – полени, плесени и прах.
Хранителни алергии:
Само шест са храните, причина за над 90% от всички потвърдени алергии. Това са: мляко, яйца, фъстъци и други ядки, пшеница, соя и риба.
Лекарства:
Аспиринът, както и други противовъзпалителни лекарства, и антибиотиците като пеницилин,  са най-честите причинители на алергии.
Насекоми:
Ухапванията от пчели, оси, реакцията към отровата на огнените мравки всяка година вземат своите жертви вследствие на анафилактичен шок.
Латекс:
През последните 15 години, свръхчувствителността към латекса се цитира като бързоразпространяващ се здравен проблем сред населението. Латексът се използва в направата на медицинско оборудване (ръкавици, катетри, предпазни маски, дентални дренове), както и множество предмети за ежедневието. Реакцията към латекс варира от неприятни кожни обриви до животозастрашаващ анафилактичен шок.
Алергията наследствена ли е?
Съществуват три класически вида атопия: Атопичен дерматит (екзема), сенна хрема (сезонен алергичен ринит) и алергична астма.
Повечето страдащи от алергия са атопични. Това означава, че индивидът има генетична склонност да развитие алергии. В развитите страни над 40% от населението е атопично, но само половината от тях ще развият алергични симптоми. Атопичните индивиди са генетично обременени да произвеждат антитела от типа IgE. Поради тази причина атопията се диагностицира лесно при хора, които имат лична или семейна история на алергии, и при провеждането на кожен тест ще реагират на един или повече от обичайните алергени от околната среда.
Индивидите с генетична предразположеност са изложени на алерген от заобикалящата ги среда или от собствената им диета. Така че алергията е отчасти наследствена, отчасти причинена от околната среда.
Ако един от родителите има респираторна алергия, съществува шанс 30-50%  процента и децата да развият алергия, макар и не винаги от същия вид. Ако и двамата родители имат респираторна алергия, рискът от развитие при поколението нараства до 80%.
Как се лекуват алергиите?
Диагнозата трябва да е напълно потвърдена, за да се определи точния източник на алергията, преди започване на лечение. Най-добрият начин за лечение на алергии е да се избягва контактът с алергените. Понякога това е невъзможно. Много методики на лечение облекчават симптомите. Такива например са използването на  антихистаминовите препарати , както и противовъзпалителните лекарства като стероидите. Имунотерапията е друг метод за лечение, разработен през 1911 год., при който малки и постепенно увеличаващи се дози от алергена се инжектират на пациента, като по този начин той има възможност да изгради имунитет, който се бори с антителата на алергена.

Източник: Клиника по алергология, Оукланд, Нова Зеландия

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД