Алергия към някои видове храни

Над 8% от децата под 3-годишна възраст и приблизително 2% от възрастните страдат от алергични смущения, причинени от храни.
Пръв Хипократ, признат за “бащата на медицината”, още преди 2000 години е описал негативни реакции към храни, но едва напоследък медицинската общност прие и започна проучвания върху тези смущения.
История на хранителната алергия
Историята на хранителната алергия зависи от три основни фактора: възраст при появяването й, видове храни, които я причиняват, степен на първоначалната реакция. Правилото е, че колкото по-късно се прояви алергията, толкова по-малко вероятно е клиничната непоносимост да се преодолее. Над 85% от новородените, които имат непоносимост към краве мляко може да преодолеят реакциите към него до 3-годишна възраст и 80% от децата с алергия към яйца са способни да ги консумират отново към 5-годишна възраст. Деца, диагностицирани за наличието на хранителна алергия след 3-годишна възраст, е по-малко вероятно да преодолеят проблема. Превъзмогването на алергия към мляко, яйца, соя и пшеница, появила се преди 5-годишна възраст, е много вероятно, докато реакции към фъстъци и риба най-често са тежки и упорити. В проучване проведено наскоро 21,5% от децата, диагностицирани в наличието на алергия към фъстъци, я превъзмогват с течение на времето. Трябва да се отбележи, че повечето от пациентите, при които подобна алергия е отшумяла, са имали по-слабо изразени реакции.
Хранителни алергени
Хранителните алергени са тези съставки в храната, предизвикващи алергични реакции. Обикновено това са протеините. Повечето от тези алергени могат да предизвикат реакции дори след като претърпят термична обработка при готвене или преминат през храносмилателната система. Изключение правят плодовете и зеленчуците, които съдържат повече алергени, когато са свежи и не са преминали през термична обработка. Изследвани са множество хранителни протеини, които съдържат алергени.
Най-разпространените хранителни алергени , отговорни за над 90% от всички алергични реакции, са протеините , съдържащи се в кравето мляко, яйцата, фъстъците, пшенищата, соята, рибата, ракообразните и мекотелите, ядките.
Всички храни имат растителен или животински произход и се групират в семейства, според произхода си. Фъстъци, грах, боб и соя са някои от представителите на семейство Бобови. В някои хранителни групи, особено при ракообразните и ядките, алергията към един от представителите на семейството, може да предизвика алергия към всички останали. Това е известно като кръстосана алергична реакция. Някои индивиди могат да са алергични към фъстъци и ядки, които са представители на различни семейства: такива алергии се наричат случайни, защото нямат връзка помежду си.
Симптоми: Най-разпространената алергична реакция към храна е обривът по кожата (уртикария). Обривът е зачервен, сърбящ, подут участък от кожата. Изниква ненадейно и може да изчезне бързо.
Атопичният дерматит е временно, но най-често хронично възпаление на кожата, придружено със сърбеж при хора , страдащи от алергичен ринит и астма. Екземата е първата проява на алергии и обикновено се наблюдава на 4-6 месечна възраст, когато започва отбиването от кърмата. Кравето мляко е най-разпространеният алерген, причиняващ екзема, следван от яйцата. Трябва да се знае, че хранителните алергени от диетата на майката преминават в кърмата и могат да предизвикат екзема в периода на кърмене.
Респираторни реакции причинени от храни
Алергичният риноконюнктивит, бронхоспазмите и астмата са респираторни реакции, предизвикани от храни, въпреки че респираторните симптоми при отсътвието на кожни или гастроинтестинални симптоми са рядкост.
Реакции на гастроинтестинална свръхчувствителност към храни
Симптомите причинени от гастроинтестинална свръхчувствителност обикновено се развиват в рамките от минути до 2 часа след приемането на хранителния алерген. Състоят се в гадене, стомашни болки, колики и/или диария.
Оралният алергичен синдром (OAS) е широко разпространен през последните десетилетия, но това може да се дължи и на по-задълбоченото запознаване с този проблем. Проучвания показват, че OAS засяга над 40% от възрастните с алергия към полен, особено този на брезата. Това е форма на контактна алергия, която е ограничена предимно във вътрешността на устата и рядко засяга други органи. Пациенти, алергични към полена на брезата, може да проявят симптоми след консумацията на сурови картофи, моркови, целина, ябълки, лешници и киви. Това се дължи на кръстосаната алергична реакция между полена на брезата и различни плодове и зеленчуци.

1 коментар към статиятаДобавете коментар
  1. А какво става с алергиите от домашната среда?

Коментар

Моля, въведете име

Задължително

Моля, въведете валиден имейл адрес

Задължително

Моля, въведете текст

Популярно за медицината © 2012 Всички права запазени.

Издателство - Лабиринти БГ ЕООД